Трябва да се разделим

Най-новата пиеса на Петер Турини, която е посветена с много симпатия на драматурга Фердинанд Раймунд и неговото творчество. Действието се развива през 1848 година в малък виенски театър, където актьорите репетират пиесата на Раймунд „Селянинът милионер", докато навън бушува революция. Осем души свързват по различен начин живота си в театъра и в реалността. Актьорите се разкъсват между своето изкуство и бурните събития в техния град. Един студент, участвал в революцията, се скрива в театъра. Една млада актриса се опитва да му обясни театралното изкуство, докато той се опитва да ѝ обясни революцията, която все повече се приближава. Събитията са бурни и са коментирани от разказвача, който поема различни роли. Той е портиер в театъра, а едновременно с това и императорски войник, включен в отряд за екзекуции.

***

Австрийският писател Петер Турини е роден през 1944 г. в Санкт Маргаретен, Каринтия. Израснал е в Мария Заал. Живее във Виена и Ретц. Автор на множество театрални пиеси, които се играят в Австрия, Германия и на всички големи световни сцени. Много от тях са излъчвани и като радиопиеси или са заснети като телевизионни филми. Адаптира сполучливо класически театрални творби от П. Бомарше и К. Голдони. Пише поезия, проза, публицистични текстове. Автор на сценарии за популярни телевизионни филми, сред които и „Алпийска легенда”. Носител е на многобройни авторитетни литературни награди, между които „Герхард Хауптман”, „Йохан Нестрой”, „Винзенз Рици”, „Bюрт” за европейска литература. Участва в литературни четения на творбите си из целия свят. Пиесите му са преведени на повече от двайсет езика.

***

АДАМ ХОЛЦЛПФЕЛ: Hиe се упражнявахме на плаца да разстрелваме хора. Всички доброволци трябваше да се явят под строй и да зареждат по команда. Пред нас имаше дървени прътове с манекени от слама, с тиква вместо глава. Отляво и отдясно чакаха селяните със своите коли, натоварени с тикви. А на хълма имаше една трибуна само с благородници: ерцхерцози и ерцхерцогини, най-висши военни със своите съпруги, всичките с издадени напред ченета и кравешки поглед. Всеки път, щом стреляхме и тиквите се пукаха, те аплодираха и се смееха. На земята се натрупаха цели планини раздробени тикви, С тях можеше да бъдат нахранени гладните.