Камъни с форма на сърце. Приказки от пословици

„В своята първа книга Светлозара Кабакчиева е събрала десет истории, които по приказен начин ни карат да огледаме света около нас. Човешки черти и вълнения са приписани на животни и птици, цветя и предмети, които говорят, тревожат се, влюбват се, търсят общ език, учат се на толерантност, а хората са част от този вълшебен свят със своите познания и умението да наблюдават, общуват и помагат. Теленце не иска да яде и едно момиченце ще го откаже от лошия навик; момче разговаря с грозното патенце и се тревожи за него; писалка разбира силата на изкуството, което създава момичето, пишещо с нея; вятърът и хвърчилото се обичат, но за любовта трябва небе, а не килер; совата и чучулигата се опитват да помирят деня и нощта с писмата, които разменят, а Гората със своята мъдрост им помага. Точно както всяко човешко общество е съставено от всякакви хора, така и в градината на приказките има горделиви и горди, шумни и съзерцателни, суетни и свободни цветя. Има и камъни с форма на сърце, които помагат с магичната си сила на хората, които не са в състояние да я задържат. Има и шивач, който с парченца от приказки прави покривало за небето, което да спаси градчето и неговите обитатели, и ни показва колко лесно и просто нещо е чудото.

Езикът, на който Светлозара разказва приказките си, е поетичен и красив. Оригинално е вплитането на пословици, откъдето идва и заглавието на сборника. Този похват не само припомня на читателя богатата и събрана в кратки изречения българска мъдрост, но и придава образност на сюжета и поднася поуката по един запомнящ се начин. Структурата на книгата по ненатрапчив начин илюстрира житейския кръговрат. Не всички истории в „Камъни с форма на сърце“ имат щастлив край, но всяка напомня, че чудесата винаги съществуват и са навсякъде – и в приказното небе, с което започва този сборник, и в земята – в която от приказките поникват диви божури.”

- проф. Кирил Топалов