Особености на гръцкия език в периода IV–VI век по епиграфски данни от България

Езиковите особености на гръцките надписи от периода ІV–VІ век от територията на днешна България отразяват общите процеси, констатирани за късното койне според епиграфския материал от различните части на империята. Изследването обхваща епохата на Късната античност, през която в развитието на гръцкия език се завършва преходът към средногръцкия (византийския) език, а в културно-исторически план протича утвърждаването на новата християнска религия. В представения труд се прави връзката между тези два процеса, а именно доколко езиковите явления са релевантни на християнизацията в тракийския хинтерланд на Източната Римска империя. Епиграфските паметници са ценно свидетелство за говоримия гръцки език, за който след I век единственият литературен извор е Новият завет, и представляват директен източник за имената на първите християнски епископи, за йерархията на клира, както и за ожесточените борби между ариани и православни през IV век по сегашните български земи. Специално внимание се отделя на употребата на специализирана християнска лексика и антропонимия, както и на християнските символи, формули и акламации, характерни за външното оформление и стилистиката на късноантичните надписи.

***

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

ГЛАВА І. КЪСНАТА АНТИЧНОСТ И ПРОЦЕСИТЕ НА ХРИСТИЯНИЗАЦИЯ

ПОКРЪСТВАНЕТО НА ТРАКИТЕ И БИБЛИЯ БЕСИКА

ЕПИСКОПСКАТА ИНСТИТУЦИЯ И АРИАНСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДНЕШНА БЪЛГАРИЯ

ГЛАВА ІІ. ОСОБЕНОСТИ НА ЕЗИКА В ГРЪЦКИТЕ НАДПИСИ ОТ БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА ІV–VІ В.

ІІ.1. ФОНЕТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ

ІІ.1.a. Монофтонгизация

II.1.б. Итацизъм – изравняване на произношението при гласните [ē] и [i] (дълго и кратко)

II.1.в. Изравняване на квантитета при вокалите

II.1.г. Смесвания на звукове

II.1.д. Фонетични промени

II.1.е. Други фонетични явления

II.2. МОРФОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ

II.2.a. Особености в склонението при съществителните имена

II.2.б. Особености при прилагателните имена

ІІ.2.в. Промени в аористните форми на глаголите и причастията

ІІ.2.г. Особености при залозите

II.2.д. Новообразувани и неясни глаголни форми

II.3. СИНТАКТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ

II.3.а. Употреба на падежите

ІІ.3.б. Употреба на местоименията

II.3.в. Нарушения в съгласуването

II.3.г. Употреба на определителния член

ІІ.3.д. Смесване на глаголните времена

ІІ.4. ОСОБЕНОСТИ ПРИ СЛОВООБРАЗУВАНЕТО

ІІ.4.a. Нови словообразувателни суфикси при имената

ІІ.4.б. Словообразуване при сложни и производни основи

ІІ.4.в. Особености при словообразуването на числителните имена

ГЛАВА ІІІ. ОСОБЕНОСТИ В ЛЕКСИКАТА

ІІІ.1. ХРИСТИЯНСКА ЛЕКСИКА И ТЕРМИНОЛОГИЯ

III.1.a. Думи и термини със специализирана за християнската религия употреба

III.1.б. Наименования на църковни титли и длъжности

ІІІ.2. ХРИСТИЯНСКИ АНТРОПОНИМИ

ГЛАВА IV. РАННОХРИСТИЯНСКИ АКЛАМАЦИИ, ФОРМУЛИ И СИМВОЛИ

IV.1. АКЛАМАЦИИ И ХАРАКТЕРНИ ИЗРАЗИ

IV.2. ФОРМУЛИ, СЪКРАЩЕНИЯ И КРИПТОГРАМИ

IV.3. СИМВОЛНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ И СИГЛИ

ПРИЛОЖЕНИЕ

КЪСНОГРЪЦКИ НАДПИСИ (ІV–VІ В.) ОТ БЪЛГАРИЯ, ПУБЛИКУВАНИ СЛЕД 1964 Г.

Късногръцки надписи от Варна

Късногръцки надписи от Стара Загора

Късногръцки надписи от Пловдив

Късногръцки надпис от Карасура

Късногръцки надпис от Сопот

Късногръцки надпис от Несебър

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

БИБЛИОГРАФИЯ

Антични текстове и епиграфски корпуси

Научни изследвания и справочна литература

***

Албена Мирчева-Жечкова завършва класическа филология и след дипломирането си преподава старогръцки език в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ и в СУ „Св. Климент Охридски“. „Особености на гръцкия език в периода IV–VI век по епиграфски данни от България“ е темата на нейната докторска дисертация. Понастоящем Албена Мирчева-Жечкова е доцент в катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ към Факултета по славянски филологии и води лекции по общо езикознание и палеобалкански езици. Научната ѝ дейност включва основно изследвания върху старогръцкия, тракийския и палеобалканските езици; автор е на книгата „Увод в палеобалканистиката“ (2017).