За правата вяра, том 2. История на християнството, Римската империя и българската държава през IV-VI век

Вторият том от поредицата „За правата вяра“ разглежда историческите събития в периода IV-VI век, като всеки един от тях е белязан със своите характерни лица и събития. Четвърти век е векът на Константин I и разгрома на армията на император Валент, пети век е векът на българския княз Атила, шести век е на император Юстиниан I.

През този период християнството успешно се разпространило в Европа, Мала Азия и северните африкански провинции на империята. Ересите, които непрекъснато разкъсвали неговото единство, пречели на нормалния и единен живот на църквите. Съзнателно и с много амбиция източните епископи успели да създадат два християнски центъра: Рим и Константинопол, съперници и досега. В края на IV в. епископ Урфила, гет, превел Библията на своя роден език и покръстил част от гетите. За целта използвал глаголическата азбука на скитския философ и космограф Етикус Истер. В края на V в. епископ Никита Ремисиански покръстил бесите, след което започнало масово строителство на църкви в Родопите.

След смъртта на княз Атила, българите масово се настанили в земите на южния бряг на р. Дунав. През VI в. император Юстиниан I създал българската архиепископия „Прима Юстиниана“ в рамките на диоцеза на Рим. След смъртта му Константинопол възприел стратегията на завладяване на епископиите и разрушаване на църквите, изповядващи завещаните от апостол Павел духовни знания.

Съдържание:

Предисловие

I. Православие, арианство, „полуарианство“ след Никейския събор

1. По времето на император Константин I

2. По времето на наследниците на Константин I

3. Сердикийският събор

4. Краят на Константиновата династия

II. Гети/готи, уни/хуни и българи

1. Гети/готи

2. Уни/хуни

3. Българите

III. Съперничество между българската държава и Римската империя

IV. Епископ Урфила превел Библията

V. Въстанието на гетите срещу император Валент. Битката при Адрианопол. Смъртта на император Валент

VI. Управление на император Теодосий І. Втори вселенски събор

1. Император Теодосий I

2. Вторият вселенски събор

VII. Християнизиране на беси, уни и българи

1. Епископ Никита Ремесиански покръства бесите

2. Християнизиране на уни и българи

VIII. Разделяне на Империята на Източна и Западна

1. Източната империя в периода 395-475 г.

1.1. Третият вселенски събор. Състояние на Източната православна църква

2. Западната римска империя в периода 395–475 г.

IX. Съдбата на Атиловата държава и на неговите синове

1. История на остгетите, българите и уните през IV век

X. Отношенията между Източна римска империя и българската държава и българите при управлението на императорите от династиите на Леонидите и Юстиниян

1. Управление на император Флавий Валерий Лъв I

2. Управление на император Зенон

3. Управление на император Флавий Атанасий I

3.1 Въстанието на Виталиан

4. Управлението на император Флавий Юстин I

5. Император Флавий Юстиниан Велики

5.1 Управление на Империята

5.2 Управление на Христовата църква на империята

5.3. Епископ Максимилиан Равенски

5.4. Организирането на производството на коприна в страната

XI. Краят на архиепископия Прима Юстиниана. Стенописите на

българските църкви пазят християнството, завещано от апостол Павел

Приложение I. Списък на българските архиепископи

Приложение II. Ситуация на „Св. София“ спрямо древния град и петте църкви, изграждани през вековете

Приложение III. Кралете на вестготите

Приложение IV. Кралете на остготите

Приложение V. Анонимен римски хронограф от 354 г.

Приложение VI. Боспорски царе

Приложение VII. Българските царе

Приложение VIII. Именник на българските канове (князе)

Приложение IX. Чинията на Ной

Приложение X. Aнатеми на Петия вселенски събор

Приложение XI. Базиликата „Сант Аполинар ин Класе“ в Равена

Приложение XII. Мозайка в църквата „Сан Витале“

Приложение XIII. Карта на Понтийското царство по времето на Митридат VI

Библиография

***

Можете да намерите също и: „За правата вяра, том 1. Езичество и християнство”