Ако пътник в зимна нощ

„Развих най-пълно идеята си за „апокрифните“ романи – уж написани от автор, който не съм аз и който дори не съществува – в „Ако пътник в зимна нощ“. Роман за удоволствието от четенето на романи. Главен герой е Читателят, който десет поредни пъти начева нова книга, но по независещи от него обстоятелства не успява да я завърши. Затова написах началата на десет романа от въображаеми автори, различни от мен и един от друг... Постарах се не толкова да се идентифицирам с тях, колкото с читателя. Да представя повече удоволствието от четенето на определен жанр, отколкото самия текст... Най-много обаче гледах да изтъкна обстоятелството, че всяка книга се ражда в присъствието на други книги, във взаимоотношения и съпоставка с тях.“

- Калвино, Буенос Айрес, 1984 г.

В това издание на книгата е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.

***

„В изкуството на Калвино и в това, което се разкрива от човека в написаното от него, има - нека използваме старата дума, дума от XVIII век - чувствителност. Би могло да се каже и човеколюбив, почти бих казал доброта, ако думата не беше твърде обременяваща: ще рече, че във всеки момент в означенията има ирония, която никога не е язвителна, не е агресивна, има дистанция, усмивка, съпричастност.”

- Ролан Барт

„Ако пътник в зимна нощ” е есенция на водещата характеристика в цялото творчество на Калвино: неговият многолик гений никога не прави едно и също два пъти... Възможно е Калвино изобщо да не е човек, а планета - нещо като Соларис от великия роман на Станислав Лем. И Соларис като Калвино умее да прониква в най-скришните кътчета на човешките умове и да съживява виденията им. Смущаващото усещане, докато четеш Калвино, е, че той записва това, което винаги си знаел, но досега не си се сещал сам. И ако човек не полудява от него, то е защото през повечето време е твърде зает да се смее.”

- Салман Рушди