Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото. Есета

Томчето с есета под надслов „Нека спи под камък“ (1980) представлява своеобразна интелектуална автобиография на Итало Калвино (1923-1985), един от най-големите италиански писатели на XX век, нерядко сочен като кандидат за Нобелова награда за литература. Подбрани от самия автор, текстовете са многократно преиздавани и преведени на десетки езици.

***

„Размисли за литературата и обществото“ на Калвино модулират един много широк хоризонт, свидетелстват за усърдни интердисциплинарни четива и същевременно за изключително умение за ясно и сбито излагане на сложни въпроси. Редом с вече известните есета за ситуацията в литературата, в книгата са включени и текстове за битниците, за историческата роля на работническата класа, за връзката между философия, наука и литература, за политическия екстремизъм, за публиката... Убеждението, че заобикалящият ни свят се оказва като че ли все по-неконтролируем, все по-убягващ на всякакви цялостни проекти или прогнози, подтиква писателя да възприеме някъде към средата на 60-те години на XX век своята „форма-есе“.

- из послеслова от Клаудио Миланини

***

СЪДЪРЖАНИЕ

Лъвски гръбнак

Характер и история на романа

Морето на обективността

Три течения в днешния италиански роман

Павезе: да бъдеш и да правиш

Диалог между двама писатели в криза

Неочакваната belle époque

Битниците и „системата“

Предизвикателството към лабиринта

Горчиво спокойствие

Работническата антитеза

Няма да надувам повече фанфарите

Италианският – език сред останалите езици

Антиезикът

Виторини: проектиране и литература

Философия и литература

Дефиниране на територии: комичното

За кого пишем? (Хипотетичният библиотечен шкаф)

Кибернетика и привидения (Записки относно художествената проза като комбинаторен процес)

Връзката с Луната

Две интервюта за науката и литературата

За една литература, която трябва да иска нещо повече (Виторини и Майските събития през 1968 г.)

Литературата като проекция на желанието (Относно „Анатомия на критиката“ от Нортръп Фрай)

Спазматичната машина

Светът с главата надолу

Дефиниране на територии: еротичното (Сексът и смехът)

Дефиниране на територии: фантастичното

Романът като спектакъл

Екстремизмът

Погледът на археолога

„Годениците“: роман за съотношенията на силите

Проект за публика

Боговете на града

Правилна и погрешна политическа употреба на литературата

Бележки относно политическия език

Равнищата на реалност в литературата

Послеслов от Клаудио Миланини

***

Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отраства в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният виконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.