Албум с текстове на Георги Каприев и графики на Иван Газдов.

***

„Подбраните от Иван Газдов графики са концентрати на натрупаната му и отстоявана визуално-естетическа култура. Те резюмират постиганите в дълголетния му маратон натрупвания и усъвършенствания, включващи както интензивна практика, така и теоретично осмисляне. В анализите си той фиксира три нива на плаката: прост постър, постър, авторски плакат (работа без външна поръчка). Понятието „авторски плакат" е негово дело и е публикувано в първата му изложба през 1978 г. Газдов все по-рязко се определя за това трето равнище. Стоенето в този хоризонт е жест по вписване в „чистото" изкуство: извеждането и разработването на образа е безостатъчно лично. Рисуването по фантазия, нямаща външни ограничители, елиминира тривиалните очаквания и неотделимото от тях безсмислие. Понеже следват от тотална самоинициатива, образите високомерно се дистанцират от банално-всекидневното, от повърхностното и ситуативното, за да се ангажират с базисни проблеми на драматично социалното и дълбинно антропологическото.

Доведена до виртуозност, формалната страна провокира интензивен мисловен процес. Изтеглени извън плакатната композиция, фигурите добиват неограничавана самостоятелност и окончателна избистреност – изобразителна и интелектуална. Тя именно изисква присъствието на визуалния виц: неочакваното съчетаване на елементи, водещо до сепване или даже шок. От тук е лесно да се види колко е нелесна работата, към която се оставих да ме съблазни Газдов. Категоричността на внушението, постигнато от него, ме поставя в неловкото положение на човек, обясняващ успешен виц. Старанието ми бе да вниквам в него, опитвайки се да му придам и добавена стойност. Доколко съм успял, нека реши любезният зрител, превърнат по неволя и в читател.”

- Георги Каприев

„Тези графики са произведения, изцяло разкриващи и покриващи следваната от десетилетия моя концепция „Авторски плакат". Произведения, изцяло поръчани, премислени и създадени от автора и като такива съвършено и абсолютно независими, непрошнуровани, некласифицирани, непродаваеми, непокупаеми. В същото време те са с теми от най-очевидните, ежедневните, дори болезнено парещи обществени тегоби от живота, които, прекарани през авторовото сито на пропускане с най-особените дупчици (личния мозъчен гъргър) – визуалния виц, повдигат на друго ниво качеството на графиката, превръщат я в обект на художествената визуална наслада.

Когато боядисвам слама и я слагам в рамка, ставам мил художник, потупват ме по рамото, набутват ми награда, само сакън да не посегна в ковчежето с обществени реликви, застинали от липсата на разсъждение. Този „двуезичен" (езикът на словото и езикът на графиката) албум ни вдъхва БИГРАМОТНО удоволствие. То се усеща, независимо от личните открития, които всеки зрител-читател долавя или директно открива при четенето-гледането. Текстът не е патерица на картината, а хуманен стимул, който кара картината да „хукне” свирепо към читателя „на два крака". Текстовете не са изкуствоведски (или не дай боже, кураторски брътвежи), а самостоятелни есета, озарени от личността на своя създател, който с няколко изречения „специализира" образа и го представя с такова напрежение, че не само разплисква (прелива) тихия социален „язовир", ами дава и пример за това как се разчепкват мумифицирани житейски реликви. Без съмнение албумът е езотеричен, с чудо невиждано и нечувано в кроткия ни изкуствоведски покой: БЕЗЦИТАТНИ ТЕКСТОВЕ!!! Няма „Вазари каза..."; няма „Алпатов каза..."; няма „Според Кларк...". Има само авторови разсъждения, голи като изваден графит на молив от дървената обвивка – изцяло неудобни, съвсем чупливи, но със собствена следа... Щастливо гледо-четене!”

- Иван Газдов