По тънка нишка вървя

Първата стихосбирка "Да повикаме щурците" се оказа, всъщност, една авторска антология. Славчо е "цял" в тая книжка, и преди всичко - с оная деликатно болезнена чувствителност, която отгледа най-силните му творби.

"Преходът" към белетристиката не беше познатото опитване в друг жанр. Възможностите за лирика и разказвача са в оригинално взаимодействие. Славчо сподели веднъж, че получава "тласъци" да описва, да разказва. Неговите новели дължат много и на дълбоката привързаност, която изпитваше към атмосферата на родното място, към семейството, към "нещата" в Кумарица...

Романът "По тънка нишка вървя" е най-цялостната и най-съкровената изповед на Славчо Донков. Тук именно читателят ще открие мечтата и болката от един свят, който все не успява да стане по-добър. Това е изпипана работа, изтънчена, рафинирана проза, създадена с таланта и... търпението на автор, който се е решил на равносметка - жестоко самокритична в анализите. Романът е и панорама, твърде своеобразна при това, на сложните десетилетия след Втората световна война (за нашите условия това са годините след Девети септември 1944 г.).

За да е налице този великолепен труд, дължим много на сестрата на писателя - Магдалена Донкова, която предостави ръкописа със свещенодействие: брат и сестра силно се обичаха...

Истински шанс да бъде отпечатан тоя роман получи благодарение на издателска къща "Коралов и сие", и специално - "попадането" му под редакцията на Елена Бърдарова. "Бърдото", както й викахме със Славчо (с нея също бяхме неразделни през ония чудни пет години в Университета), и сега изяви сериозен критерий за значим художествен текст.

Славчо Донков не дочака да види книгата, която в най-голяма степен осмисли живота му. Такава, прочее, твърде често е участта на съкровената изповед в изкуството.

Важно е, че днес, с романа "По тънка нишка вървя", българската литература бележи безспорна висота!

Здравко Чолаков