Quo vadis, Българио (Дневникът на един мазохист)

Книгата, която е в ръцете ви, е нещо средно между корабен дневник и туристически пътепис. Сред бурните вълни на демокрацията се появи малко книжно корабче със смелото име "АНТИ". Съдбата за добро или за зло ми отреди да бъда негов капитан. Претърпяхме много крушения, както всички, които през последните години живееха с надеждата, че хоризонтът пред нас ще се проясни и щастливо ще стигнем до него. Уви, бяхме забравили, че хоризонтът е въображаема линия, която се отдалечава от нас толкова, колкото се приближаваме към нея. В корабния дневник са регистрирани приближаващо-отдалечаванията ни от нашата обетована мечта.

Иначе казано, предлагам ви пътеписите на един любител на приключения, който с мазохистично настървение се навира във владенията на Минотавъра, или по-точно на Медиотавъра. Знае се, че това е лабиринт от коридори на властта, кули от човешки кости, мостове на въздишките, кухни, където се приготовляват истинските и фалшивите новини. От този лабиринт се излиза читав само ако разполагаш с червена (к)нишка.

Ако проследите докрай криволиченията на парадоксалната ми мисъл, ще проумеете, че това не са някакви пророчески скрижали, а тъжно-весела равносметка на изминалите 12-13 години, от която се вижда, че може нищо да не сме спечелили, но и че още нищо не е загубено.