Непознатите писма на Райна Попгеоргиева. Факсимилно издание

„За всички нас – българите – Райкя Попгеоргиева Футекова -Дипчева е Райна Княгиня: двадесетгодишното момиче, ушило знамето на Хвърковатата чета от Четвърти революционен окръг на Априлското въстание. Двадесетгодишното момиче, качено в народната еуфория на кон, редом до Бенковски, за да развее байрака. Двадесетгодишното момиче, получило прозвището „княгиня” по аналогия с популярната през Възраждането драма на Добри Войников „Райна княгиня”:

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина по целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че турското петвековно иго е отхвърлено завинаги. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като с разноцветен килим. Виковете „Ура!” и „Да живее!” нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.”

За всички нас – българите – тя е Райкя от Панагюрище, избродирала съдбовното „Свобода или смърт”.

Но свободата не идва. Тя закъснява.

Освен свободата, закъснява и... смъртта.

Априското въстание е жестоко потушено. Райкя не загива от турски куршум, горда, млада, красива. За нея няма клада като за френската Жана Д'Арк: „ Стократно съжалявах, че не бях умряла..., за да кажат бъдещите поколения, че за българското име и свободата. Сега ме очакваше да гния някъде в затвора и да завърша живота си с позорна смърт...”.

Райкя умира 41 години след този върхов момент на „пиянството на един народ”, а за живота ѝ от 1876 до 1879 г. историческата наука и художествената литература смутено мълчат. Да, точната дума е „смутено" – сякаш се страхуват да не влязат в срамната и болна тема за това какво се случва с Райкя през първите три години след Априлското въстание до появата ѝ като учителка в Търново през 1879 г.

Какво се премълчава?”

- из предговора към книгата

***

Настоящото факсимилно издание предлага за прочит в оригинал 34 писма от този период, които никога не са публикувани и са слабо проучени. Те разказват премълчаната истина за първите три години на Райна Попгеоргиева след излизането ѝ от затвора – от есента на 1876 г до есента на 1879 г., когато тя живее в Русия. Писмата разкриват повече за общественото мнение в Панагюрище, което низвергва и отритва младата жена, определяйки я като „лека”, и за нейната дейност в Русия, и помощта, която някогашната героиня, впоследствие заклеймена от съгражданите си, продължава въпреки всичко да им оказва от чужбина.