Принцът на Филипопол. Непознатият деспот Алексий Слав в светлината на нови извори и открития

Втората монография на Калин Йорданов хвърля нова светлина върху произхода, родословието, личността и гибелта на известния самостоятелен български владетел и латински васал деспот Алексий Слав (1207—1230) и осветява процесите, довели до формирането на автономното му княжество и сродяването му с латинския император Анри дьо Ено, последвалото му откъсване от орбитата на Константинополската латинска империя, политическата му преориентация към съюз с неовизантийската Епирска държава на Теодор Комнин и фаталния му сблъсък с българския цар Йоан Асен II. Един интригуващ разказ за възстановяването на българската държавност от перспективата на една могъща, амбициозна и прагматична благородническа фамилия, свързана чрез кръвно родство с управляващата в Търновград династия на Асеневци, но и съперничеща си с нея за българската корона. Историята на зараждането на една нова владетелска династия и създаването на една паралелна българска държава върху освободените от властта на ромеите територии на Западна Тракия, Родопите и Източна Македония.

Един любопитен и изненадващ поглед към срещата и сблъсъка на българите с латинското рицарство и духовенство, към яростната борба за византийското наследство, експанзията на Римската църква на Балканите и отстояването на православието, към проникването и влиянието на западноевропейските феодални традиции, рицарската символика и куртоазната култура в средите на балкано-византийските елити и към мимолетния досег на готическата естетика и културна мода до света на българина от XIII век.

Историята на една средновековна балканска „игра на тронове“ в опит за идентифицирането на няколко знакови политически убийства, извършени преди 800 години, за разкриването на един родов герб и за разгадаването на енигмата на най-емблематичния средновековен български ктиторски портрет. Разказ за суровата красота на един забравен, но очарователен свят през призмата на нови и любопитни исторически извори, вълнуващи археологически открития и предизвикателни историографски хипотези.

***

Д-р Калин Йорданов Кирилове историк медиевист от Института по балканистика с център по тракология - БАН и хоноруван преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на монографията „Кръстоносните походи: реликви и чудеса” и на редица научни студии и статии върху проблемите на кръстоносните походи и Латинския Ориент, и ролята на Балканите като контактна зона между Изтока и Запада в епохата на зрялото Средновековие. Член е на асоциацията на византистите и медиевистите в България.