Преди гнева: В очакване на края. Защо ни предаде Бог? Библейски реминисценции и средновековни представи

Изследването разглежда библейския модел на историята и възприятието на късносредновековните и ранновъзрожденските книжовници от XIV–XV и ХVIII век. Представени са 20 произведения и 11 автори, които разглеждат причините за османското нашествие и падането на Второто българско царство. Като съвременници, а по-късно – и като наследници на тази книжовна традиция, тези автори представят османското нашествие като резултат от Божия гняв поради отстъплението на християнските народи от Бога. Представена е идеята за Божието предопределение като причина за нашествието. Проследен е пътят, по който библейският модел се превръща в секуларизирана история в контекста на османското завоевание. Акцентът е поставен върху богословско-критичния подход в анализа на историческите събития и тяхната интерпретация от съвременните и късносредновековни автори, за които светът, а и историята в частност, гледани през призмата на библейския модел, е свят на богоизбраност, провиденциализъм, теологизъм и есхатологизъм. Наложеният извод е, че балканските народи, и в частност – българският, възприемат османското нашествие като резултат от собственото си духовно отстъпление и Божият гняв в резултат на това. Според апокалиптичните представи за последните времена в края на „седмия век" от Сътворението (7000-та г. = 1492 г.) източноправославните християни очакват Второто пришествие и Страшният съд. Началото на този есхатологичен седми век започва през 1392 г. и съвпада с падането на Търново година по-късно.

Книгата, в основната си част, представлява докторската дисертация на автора, надградена с някои нови моменти. Изданието е пилотно и лимитирано, и е едновременно Годишник на Висшия евангелски богословски институт (ВЕБИ) и юбилейно издание, посветено на 630-годишнината от падането на Търново под османска власт – на 17 юли тази година се навършиха 630 години от обсадата на престолният град и падането на града пред султан Баязид I Йълдъръм.

Изданието представлява историко-богословски анализ на българската средновековна история. Съвременниците на събитията, свързани със залеза на Второто българско царство в края на XIV в., разбират случващото се изключително в рамките на християнското възприятие за света – интерпретират го като проява на Божия гняв и като наказание за греховете на християнските народи, и отстъплението на тези народи от пътищата на Бога. Основната тема на изследването е насочена към библейските реминисценции в късносредновековната книжнина, като основен акцент е поставен върху средновековната представа за османското нашествие. Късносредновековните автори обясняват случващото се на Балканите, и в частност падането на Второто българско царство, именно през такава призма. Ето защо изследването включва библейстика, средновековна литература, византийско богословие и медиевистика. Иначе казано, книгата разкрива светоусещането на средновековния човек.

Съвсем условно книгата може да се раздели на три основни части, включени и интегрирани в съдържанието: средновековна история, богословие и средновековна литература.