До Милано...и обратно

През 90-те години на XX век за страните от Западна Европа визи се издават изключително трудно, за Италия – също. Но меракът на хиляди нашенци да видят Запада, да го усетят, па ако може и да поработят и припечелят малко западна валута е голям и никой и нищо не можеше да ги спре – нито граници, нито гранични полицаи, нито пък някакви си там шенгенски ограничения.

Част от тази пъстра лавина от българи и изобщо източноевропейци, тръгнали да търсят късмета си на Запад, се оказа и авторът на това четиво, който имаше щастието да посети, разгледа и опознае десетки италиански градове и села, и с очите си да види как живеят българите там и как оцеляват в морето от араби, албанци и румънци.

И да се реши да опише и сподели видяното 25 години по-късно.

***

Валентин Боков е роден през 1959 г. във врачанското село Хайредин. Работил е като учител по трудово обучение в гр. Мизия и по български език и литература в гимназията в Бобов дол, както и като художник и дизайнер в обувното производство. От началото на 90-те години работи като журналист, впоследствие главен редактор и издател. От 2008 до 2022 г. издава културно-информационен гайд за Югозападна България. Боков е автор на фейлетони, публикувани по националното радио и в печатни издания, като част от тях са събрани в книга, издадена през 2015 г., както и на един роман. Най-новата му книга – пътеписът „До Милано... и обратно”, разказва за съдбата на дупнишките гурбетчии в Италия през 90-те години на миналия век.