Едип цар • Училищна библиотека

"ЕДИП ЦАР" НА СОФОКЪЛ образцовата трагедия

Драмата като литературен род възниква в Стара Гърция през VI век пр.н.е. Нейните жанрове са три: трагедия, комедия и сатирна драма. Пространството, в което те се представят пред публика - театърът, - също е гръцко откритие. Всички термини, свързани с драматическото изкуство, които ние употребяваме и в днешно време и на всички европейски езици, идват от старогръцки език: "драма" означава "действие", "театър" - "гледалище, място за гледане", а "трагедия" значи "песен на козлите"; но за това, какво общо имат козлите с театъра, ще говорим малко по-късно.

Някакви видове мимически игри - с разиграване на сценки от митологията и с употреба на маски - вероятно са съществували векове преди споменатата от нас епоха. Но драмата като факт в историята на старогръцката литература идва късно: другите два литературни рода, епосът и лириката, са вече налице и добре развити.

Кои са основните характеристики на драмата?

За разлика от епоса, в който тече разказ за минали събития, изложен от гледна точка на абтор разказвач, и лириката, в която се изразяват религиозни, политически, празнични и лични преживявания, драмата представя събитията така, сякаш те се случват в момента, пред очите ни. В нея винаги има действие - поредица от сюжетни ходове, които се разгръщат пред зрителите "в реално време" - и диалог на действащите лица. Задължителен елемент в нея е и хорът, който пее и танцува под музикален съпровод.

Аристотел, учен и мислител от IV век пр.н.е., разказва в съчинението си "За поетическото изкуство", че трагедията произхожда от запевачите на дитирамба. Дитирамбът представлява поетично-музикална композиция, изпълнявана от мъжки или момчешки хор от петдесет души по време на религиозни празници за възхвала на някое божество. Най-често изпълненията му са свързани с култа на Дионис.

Кой е Дионис?

Това земеделско божество на лозата, виното, буйните природни сили, въодушевлението и екстаза е въведено в елинския пантеон относително късно. Гърците смятат култа му за чужд, идващ от Тракия или от Фригия (в Мала Азия). В Атина практикуването на този култ е било въведено към средата на VI век пр.н.е. по време на управлението на тирана Пизистрат и е станало част от държавната политика на този най-известен и влиятелен град държава.

Честването на Дионис е свързано с прояви на разюзданост и екстаз. На шествията в негова чест шумната и весела тълпа носи фалос (изображение на мъжки полов член), символ на плодородието и пролетното възраждане на природата; Процесиите протичат с весели песни, глъчка, непристойни шеги, а участниците в тях често се преобличат като известните от митологията спътници на Дионис - сатирите, козлоноги горски същества на развихрените оплодотворяващи природни сили. Те носят брадати маски, кози кожи с опашки и изкуствени фалоси.

Тъкмо техният животински облик вероятно е дал и името на жанра трагедия - "песен на козлите". Освен това козелът е едно от свещените животни на Дионис, принасяно в жертва по време на ритуалите в негова чест.

Дитирамбите - хорови песни, прославящи Дионис, се изпълняват от мъжки или момчешки хорове по време на празници. За родоначалник на жанра се смята поетът Арион (VI - VI в. пр.н.е., родом от Метимна, но прекарал по-голямата част от живота си в Коринт), полулегендарен певец и победител в множество музикални състезания. Характер впоследствие ще стане основа на драматическия текст. От ролята на този първи актьор идва и думата, която гърците употребяват, за да назобат професията на актьора: hypocrites, буквално "отговарящ".

Така възможността за възникване на нов литературен род е заложена в диалогичния елемент на един лирически жанр.