Животните нямат бащи

„Дебютната стихосбирка на Евгения Динева ни въвежда в свят, в който обичането е рисковано, счупеното не винаги носи щастие и мислите са най-дълбоката яма. Сенки от миналото нашепват всички неща, които не искаме да узнаем. Повтарящи се образи на падане и пропадане са последвани от нови начала и обещание към себе си: „Ще започна да дишам утре”. „Животните нямат бащи” е сърцат дебют на безстрашна и талантлива поетеса.”

- Катерина Стойкова

***

Животните нямат бащи

Прашните лъчи на вялото слънце

пробиват тънкото надраскано стъкло

и се приземяват върху празния ъгъл

на кухненската маса,

където майка ми не слага вече прибори,

макар че до миналата седмица

го правеше.

Побутвам последното парче пица,

останало от снощи.

Котката, която прибрах от улицата онзи ден,

мърка на пода.

Дали зъбите ѝ са достатъчно остри,

за да пробият твърдата коричка,

която запазих.

Дали, ако ѝ я подам,

ще се покатери по стола,

за да заеме свободното място.