Калава. Разкази

„Светът в разказите на Евгения Динева сякаш е мястото, което познаваме: с пустотата на междублоковите пространства, със съобщенията върху телефонните екрани, със случайните и нетрайни познанства. Но историите тук напомнят за съществуването на пролуки, в които се явява внезапно просветление. Те отварят спомените, завръщането към детството или към някакви незапомнени и неосъзнати начала. В тях човекът усеща какво е калава – невидима червена нишка, която ни свързва, води ни и може би ни осмисля.“

– Борис Минков

„Тези красиви червенозлатисти истории са пример за модерна, концептуална и сетивна проза: умело боравене с езика, вглеждане в детайлите, ритмичност. Калавата – фината нишка, която минава през разказите на Евгения Динева, се запечатва в паметта ни като образ, който ни напомня за най-важния ритуал – този на живеенето.“

– Михаела Илиева

***

Евгения Динева (р.1990) е завършила индология в Центъра за източни езици и култури към СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация в Централния институт по хинди в Агра, Индия. Магистър е по културна дипломация и геополитика. Нейни текстове са публикувани в Oxford Poetry Library, The Hong Kong Review, Ethel и др. Удостоена е с писателска стипендия на Traduki за 2025 г. Авторка е на стихосбирката „Животните нямат бащи“ (2023), класирана в краткия списък на Литературните награди Перото и отличена в конкурса Добромир Тонев (2025).