Песен на песните Соломонови

„Нека кажа в началото, че заглавието на тази библейска книга, поднесена ни в превод от двама бележити наши поети, би могло да въведе в заблуждение неподготвения читател. Защото то не означава нито поема, състояща се от осем песни, нито сборник от различни любовни песни, но - в духа на библейския, старозаветния език - изразява превъзходна степен: .Песен на песните" означава най-прекрасната песен, съвършената песен, песента над всички песни. Аналогични изрази в библейския език са например „Светая Светих" (най-святото място в светилището на Храма) или „небето на небесата" (небето над всички небеса). Самото заглавие на книгата следователно вече представлява предизвикателство 3а всеки, който би се решил да я преведе на своя собствен език.

„Песен на песните" обаче е и предизвиквалата най-много спорове сред тълкувателите библейска книга. Спори се дори за жанровото ѝ определение: едни тълкуватели (в по-ново време) я разбират като поетическа драма, други пък я свързват с изпълняваните до много късно на сватбените тържества в Сирия и Израил хвалебни песнопения в чест на младоженците. Спори се и 3а нейното авторство - макар по прадревна традиция тя да се приписва на самия цар Соломон, възпяващ с нея своята възлюбена Суламит, определени изследователи се съмняват в неговото авторство, в „имперсонирането" на този могъщ иудейски владетел в обикновен пастир, а на възлюбената му - в овчарка, скитаща нощем „по улиците и стъгдите на града", и поради това смятат, че тя - най-малкото - има фолклорни корени.

Най-фундаментални спорове обаче буди нейното съдържание, нейният език, нейните изразни форми. Да, „Песен на песните" е не просто льбовна песен. Тя е невероятно страстна любовна песен и любовта, изляла се в нейните стихове – и на Възлюбения, и на Възлюбената, е горещо еротическа.”

- Калин Янакиев, из предговора към книгата