Трактати. Том 2

Какъв трябва да е добрият лекар? Как истинският лечител се различава от самоизтъкващия се суетен учил-недоучил печалбар? Как лекарят да общува с болния и неговите близки? Как да се създаде доверие между тях и същевременно да не се стига до наивно предоверяване или до самоуспокояване на лекаря?

За въздуха, водите и местата

За ветровете

За свещената болест

За благоприличието

Наставления

Прогнози

***

„Вторият том включва текстове от Хипократовия корпус, който съдържа над шейсет съчинения в духа и парадигмата на Хипократовата медицина. Хипократ преживява и упражнява лечителството като наука и изкуство, като теория и практика, като емпирия и интуиция, като априоризъм и апостериорни опитни масиви от наблюдения и изводи.

Текстовете, включени както в първия, така и във втория том, ни показват защо медицинското изкуство и лекарското знание не вървят след наблюденията и емпирията, но има важни неща, които ги предхождат. Заради това трактатите са актуални и днес, а малките анахронизми в тях може да се окажат не толкова анахронични.

Това издание трябва да стане част от елементарната здравна култура, която е все по-важна именно днес, когато всички ние сме изправени пред безпрецедентни предизвикателства, неминуемо отразяващи се и на здравето ни.“

- доц. Димка Гичева-Гочева

***

Можете да намерите също и:

Трактати. Том 1

Трактати. Том 3

***

Хипократ от остров Кос е почитан като Баща на европейската медицина, а клетвата от „Хипократовия корпус“ се смята за основа на лекарската етика. Той получава неувяхваща слава заради събраните по-късно съчинения с неговото име. Запазени са няколко животоописания: „Животът на Хипократ според Соран“; статия във византийската енциклопедия Суда от Х в.; 48 стиха от византийския писател Йоан Цец от XII в.; анонимен латински ръкопис от XII в.; две арабски биографии от X–XII в. Вероятно са били ползвани биографични бележки, прикачени към Хипократовия корпус, но според специалистите автентичността им не може да се приеме.

Съчинението на Соран било открито в началото на един от най-ранните ръкописи на „Хипократовия корпус“ – „Марцианус Венетус“ от XI в. Според него Хипократ бил роден на остров Кос през 460/459 г.пр.Хр. и произхождал от род, водещ началото си от героя Херакъл и бог Асклепий. Първо учил лечебното изкуство при баща си Хераклиад, а след това при Херодик, като някои твърдели, че бил ученик и на софиста Горгий от Леонтини и на философа Демокрит от Абдера. След като завършил обучението си, напуснал родното си място заради сън, според който трябвало да се установи в областта Тесалия в Северна Гърция. Бил повикан да лекува от лудост философа Демокрит, както и да спаси илирийците и пеонийците от чума.

Предсказал, че към областта Атика приближавала чума, и се погрижил за градовете. Спасил родния си остров Кос по време на Пелопонеската война, заради което получил големи почести от жителите му, но също от пелопонесците и атиняните. Изживял последните си дни в Тесалия на преклонна възраст, като предал изкуството на синовете си Дракон и Тесал. Относно съчиненията му имало неясноти, тъй като някои му били приписвани, а и неговите имали различен стил, вероятно според възрастта му, на която ги е писал. Гробът на Хипократ бил близо до град Лариса и там живеели пчели, които лекували с меда си.