Пяната на дните

В света на Борис Виан словото надхвърля собствените си граници, а вещите имат свой живот. Строшените стъкла зарастват от само себе си, някои облаци миришат на захар и канела, а други - на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, вратовръзките се съпротивляват да бъдат пристягани, змиорките и пъстървите се движат из водопроводните тръби, за да се доберат до туби с паста за зъби, която е любимото им лакомство, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на някои джазови композиции, а пианата произвеждат коктейли... В този сюрреалистичен свят разцъфва любовта между Колин и Клое. И когато Клое се разболява, съвсем естествено е страданието й да се дължи на поникнала в белия є дроб водна лилия и лечението да е пак чрез цветя. А докато тя все повече линее, стените постепенно се сближават, прозорците се смаляват, а светлината умира...

***

„Пяната на дните” е безподобен роман - чувствен, невинен и сладостен, който постепенно започва да кърви с истинска кръв и накрая кръвта се оказва нашата собствена.”

- Джим Крусоу

„Никой друг писател не е бил способен да ме развълнува тъй подмолно и дълбоко, както го постига Виан.”

- Хулио Кортасар

„Пяната на дните” е роман с парадокс в своето ядро: наполовина лековата фантазия, наполовина трагедия, а в добавка - романтичност и невъобразима игра със словото. Сърцето ви ще се къса, ще изпаднете в смут, ще се разстроите дълбоко. Ще се смеете с глас. И, поне за известно време, собственият ви свят няма да бъде такъв, какъвто сте си мислили, че е.”

- Дейвид Мейкън