Сърца за изтръгване

Романът „Сърца за изтръгване“, издаден през 1953 година, е сред знаковите произведения на Борис Виан.

Неговият герой - психоаналитикът Жакмор, дошъл незнайно откъде, попада сред обитателите на несъществуващо село, и се сблъсква с техните необичайни нрави. Абсурдният и ирационален свят в романа, населен с причудливи и гротескови образи, е всъщност нашият съвсем конкретен свят. По особен, поетично зловещ начин авторът третира проблема за насилието, което човек приема за "нормално" в своя живот и за вечния стремеж на човешкия дух към свобода.

В това издание е включена ексклузивна илюстрация от Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.

***

„Авторът на тази вселена ала Луис Карол най-много обича да пародира сериозната литература, да поставя под съмнение об¬щоприетите ценности. В повествователно отношение той се отказва от леките романови решения и от реалистичната илюзия. В известен смисъл той е предвестник на Новия роман.”

- Бернар Валет

„У Виан сюрреалистичното наследство е живо и присъства навсякъде. Но това, кое¬то го отличава най-много, е неговият непоклатим индивидуализъм.”

- Лапран

„Винаги има нещо, което ви липсва. Нека поне да е нещо важно.

Хората не се променят, променят се нещата.

Човек е свободен само когато няма желание за нищо и един свободен човек не би имал же-лание за нищо. Именно защото нямам желание за нищо, аз смятам, че съм свободен”

- Борис Виан

***

Борис Виан е роден на 10 март 1920 г. във Франция. Следва в „Екол сантрал" през 1939 г., но в началото на Втората световна война повече се интересува от обществените събития, отколкото от образованието си. Започва да свири на тромпет в създадения от него и негови приятели бенд, сътрудничи на списание „Хот джаз", а през 1942 г. вече е дипломиран инженер. През 1945 г. под влиянието на приятели като Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Жак Превер и Жан Кокто започва да се занимава по-задълбочено с литературна дейност. В следвоенните години публикува няколко творби под псевдонима Върнан Съливан. Така се появяват романите „Ще плюя върху вашите гробове", „Мъртвите имат еднаква кожа", „Ще пречукаме всички гадняри". По-късно се появяват романите „Есен в Пекин" и „Пяната на дните". Следват публикации на сборници с разкази и двата най-значими романа – „Червената трева" и „Сърца за изтръгване".

В края на 50-те години на XX век Борис Виан осъществява множество концертни турнета из цяла Франция и в чужбина. Снима се в киното, пише пиеси, филмови сценарии, публицистика.

Умира на 23 юни 1959 г.