Луда трева • По водата • Водопойка

„Посред тези гори според легендата епично и властно се люлеят пъстрите гриви на лудата трева… Който веднъж нагази в тази трева, остава завинаги да се лута из нея, защото е пълна с омайно биле, разумът, душата и сърцето на човека постепенно тревясват, той забравя всичко от живота, който е живял…”

***

„Луда трева” е една от най-пленителните и омайни истории на Йордан Радичков. В нея старият Лазар си спомня за отминалите събития в родното си село и всяко от тях е свързано с лабиринтите на лудата трева.

Докато се лута из спомените си, Лазар сякаш се лута из тези потайни кътчета на природата, в които може и да е стъпвал някога. Но ако тези спомени са изпълнени с невъзможни видения и халюцинации и той си ги спомня, означава ли това, че може би Лазар никога не е напуснал пространството на границата между отсамния и отвъдния свят?

Заедно с „Луда трева” в книгата ще откриете и малко известните текстове на автора „По водата” и „Водопойка”.