Не ми се тръгва (нови стихотворения)

НЕ МИ СЕ ТРЪГВА...

Гледам се на екрана... Всичко на него личи...

Тези дълбоки бръчки.... Тези стари очи...

Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса.

Въобразявах си някак... Стават и чудеса...

И се надявах, че може да не изглеждам стар...

Тези жестоки камери... Прожекторът като фар...

Очите ми - Вече притворени... Гласът - сякаш на друг...

Походата - да не говорим! Видно е: куцук-куцук...

И все пак хората слушат... Специално за мене дошли.

Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли...

Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи.

И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи...

Връщам се несъзнателно 60 години назад...

Боже, колко е хубав тука земният свят!

Искам тук да си бъда... Не искам някакъв друг...

Ще се опитам... Ще пея... Още... Но само тук.

И докога?.. Докогато... Самият аз не знам...

Просто не ми се тръгва - никак! - още за там.

Десетина години... Стават и чудеса...

Ще си подстрижа брадата... И ще си пусна коса...

Никакви стари песни, изляти по навик стар.

Просто излизам на сцената с чисто нов репертоар.

12 юни 2022 г.