Шепот...и светулки

Не знам дали ще ми повярваш, но книгата, която държиш в ръцете си е писана 18 г. Има поети, които за това време издават тридесет стихосбирки и, разбира се, никой не заспива със стиховете им. Това са едни добре изпипани, оформени по всички закони на занаята произведения. Напълно естествено и задължително е във всяко творчество да има занаят, но знаеш ли колко по-естествено е, когато ти самият, авторът, се вградиш в написаното. Тогава животът, който е нужен на всичко излязло от наслада е истинско, заблестява като огънче за свой.

Преди 18 г. едно момиче премина по моста на един квартал и каза на дърветата:

- Здравейте, не бързайте ца пожълтявате, аз едва сега пристигнах!

А те и отговориха с една непринудена нежност, толкова истинска, като сълза по острието на тревата:

- Погледни небето, погледни реката и виж, че навсякъде има знаци за теб!

Така започна онова пътуване. Момичето не знаеше какъв ще е пътят, колко ще е дълъг и каква е цената. А цената се оказа висока. И пред безпощадния събирач живота, тя размаха своята туника и гласът и прозвъня като смях на вишни:

- Нямам с какво да ти платя, а трябва да отида там. Затова ще ти давам по шепа от себе си. А когато пристигнем, ако не е достатъчно, ще те изживея отново!

И ето в ръцете ти са картини от това пътуване. На листа не дотам изящни, другаде - филигранно истински и неповторилш, каквато всъщност е и самата тя. Чети и пътувай с всяка дума от тези редове. И ако в края изпиташ усещането, че я познаваш, не се питай дали е истинска, а си спомни момичето, което беше до теб в твоето пътуване!

Владислав Кацарски