Спомени и бележки от Сръбско-българската война 1885 год.

Настоящото издание представлява препис на д-р Николай Иванов Колев на оригиналната книга, публикувана за първи път от печатницата на Ив. К. Цуцев в София през 1900 г. Авторът й, Стефан Иванов Кисов, е участник в Руско-турската война (1877-1878 г.), български офицер, полковник, командир на II Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885 г.). Роден е на 15 ноември 1861 г. в Болград, Обединено княжество Влашко и Молдова, и е починал на 14 ноември 1915 г. (на 53 години) в София, Царство България. Погребан е в Централните софийски гробища. Носител е на ордена на свети Владимир, 4-та степен.

***

Съдържание

I. Прогласяването на съединението. Мобилизацията на армията. Ентусиазмът на запасните войници и на населението. Представяне пред военния министър, майор Никифоров. Разговор с княз Кантакузин. Пристигането на 3-и пехотен Бдински полк в София

II. Приемането ми на командването на 2-и пехотен Струмски полк от майор Гуджев. Деятелността на руските офицери по мобилизацията на Струмския полк. Обмундироването, въоръжението, снаряжението, обоза, продоволствието, санитарното и нравственото състояние на Струмския полк. Разделянето на турската граница на райони. Движението на турските войски по границата

III. Разположението на Струмския полк по турската граница. Устни наставления на началник щаба на западния отряд по отбраната на турската, а в случай на нужда, и сръбската граници. Изпращането на 1-ва дружина от Струмския полк на сръбската граница, под командата на капитан Филипов, и донесенията на Филипова от сръбската граница. Изпращането на 3-и ескадрон от 3-и конен жандармерийски полк на сръбската граница

IV. Пристигането ми на Колонишката позиция. Разположението на 1-а дружина при Колоница. Залавянето на сръбския куриер. Преглед на Колонишката позиция. Преглед на 3-а дружина в Трън. Реч към войниците от Струмския полк

V. Слухове за концентрирането на сръбски войски на нашата граница. Сръбски агитатори в пограничния район. Сръбски дезертьори. Тревожни известия от Изворския отряд. Предписанието на началник щаба на западния отряд да заминат 2-а, 4-а и 5-а дружини за Трън и отменянето на тая заповед. Диспозицията на началника на Колонишкия отряд. Предизвикателствата на сърбите. Нравственото състояние на войници и офицерите при Колоница. Откриване на стрелба от Колонишкия отряд по сръбската колона

VI. Обявяването на войната. Реч към войниците от 2-а дружина. Изпращането на 2-а дружина на Колоница и четата на поп Георгиев. Прочитане на Колонишкия отряд на прокламацията за обявяването на войната и откриване на военните действия. Телеграмите на началник щаба на западния отряд до началника на Колонишкия отряд и тяхното спиране от изворския околийски началник. Неизпълнението от подпоручик П. на диспозицията на началника на Изворския отряд

VII. Заминаването ми в Колонишката позиция и поведението на водача ни. Среща с избягалите от битката опълченци и техните съобщения за положението на Колонишкия отряд. Пристигането ми в Извор и телеграмите на началник щаба на западния отряд, и на подпоручик Топузов. Четата на поп Георгиев на позиция

VIII. Сражението при „Цветков-гроб” на 3 ноември. Отстъплението на подпоручик П. за Дубница. Пристигането на 2-а дружина на Шипковица и отстъплението ? за Трекляно. Бягството на опълченците от изворската дружина и отстъплението на 1-ва дружина след ожесточен бой

IX. Пристигането ми в с. Трекляно. Посещение на ранените. Среща с подпоручик Топузов и капитан Фудулаки. Пристигането на капитан Филипов и поручик Нишков от бойното поле. Форсиран нощен поход за Радомир. Остатъка от ескадрона на отстъпилия за Дубница подпоручик П. Разговор между войници за Колонишкия бой. Физическия упадък на войниците офицерите. Отлъчването от отряда на 40 конника

X. Пристигането в Радомир. Слухове на превземането на Трън от сърбите. Разузнавателната служба. Телеграфната заповед на началника на щаба на армията за изпращане войски на Сливница и отбраната на София— Радомирското шосе. Лъжливо донесение за появяването на сърбите при Батановци. Тревога за появяването на сърбите около Радомир, разбягването на опълченската дружина и появяването на четата на поп Георгиев. Телеграма от началник щаба на армията за битките при Сливница. Съставът на отряда и тръгването му за Брезник

XI. От с. Батановци за Радомир. Сведения за пристигането на сърбите в Брезник. Среща на нашите разезди със сръбските. Бивак

XII. Настъплението, битката и отстъплението при Брезник

XIII. Отстъпление за Перник— Самоков.

XIV. Форсиран поход за София—Сливница.

XV. Действието на З-а дружина при Трън, пристигането ? на Сливница и участието в сливнишкия бой

XVI. Похода на 4-а и 5-а дружини за Сливница и участието им в тридневния Сливнишки бой

XVII. Преместването на 1-а и 2-а дружини при с. Алдомировци. Преглед на 3-а и 5-а дружини. Нощен поход на Цариброд

XVIII. Минаването на сръбската граница и нощуването на Струмския полк при Суковски хан. Предпазни мерки. Експлозията на сръбския барутен склад при Пирот. Нощна атака и завземането на възвишеността Черни-връх от капитан Денчев

XIX. Струмския полк в резерв и настъплението му към Пирот. Атаката на неприятелската позиция Кел-Таш. Заповед за спиране на военните действия

XX. Отстъплението на сърбите. Нравственото състояние на българските и сръбските войници. Поведението на някои офицери при Кел-Таш. Барон Корвин на позицията. Завземането на Пирот

XXI. Бивака при Кел-Таш. Прекратяване на военните действия. Посещение на бивака от Н. Височество Княза. Реорганизация на западния корпус. Обмундироването и продоволствието на войниците. Разговор с Н. Височество Княза. Преглед на 3-а и 4-а дружини при с. Глинян

XXII. Представяне на офицерите за награди. Предпазни мерки срещу ново нападение

XXIII. Струмския полк на квартира в Пирот. Приказка за сключеното със Сърбия примирие. Живота в Пирот. Връщане в България. Посрещане

***

Подобни книги:

Съзвучия със славата на Сливница

Политическа и дипломатическа история на България • Том VІІІ- Съединението на Северна и Южна България

Три погледа към Съединението от 1885 г.

Княз Александър Батенберг - истината за царуването му

Чардафон Великий. Биографическа скица в профил

ДЪЛГ И ЧЕСТ - Княз Александър I Батенберг

Кратка история на Сръбско-българската война през 1885 г. Албум

Политическа и дипломатическа история на България • Том VІ - Организацията на Българското княжество и Източна Румелия