„Представям на любителите на историята спомените на двама борци за освобождението на историята спомените на двама борци за освобождението на Македония. Това са четниците Петко Кънев от с.Колибите махала, Стойновска, Троянско и Васил Балевски от гр.Троян. Техният четнически живот е в тежки и трудни години на освободителното движение на българите в Македония /1904-1908 т./. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г. българският етнически елемент в Македония претърпява силен удар. Убити са много българи, хиляди други са принудени да емигрират в България, в САЩ, Канада. Това дава въдзможност Сърбия и Гърция да засилят изпращането на свои въоръжени чети в Македония, които в съдружие с турската войска да разгръщат изтребителна война не само срещу четите на ВМОРО, но и срещу мирното българско население. За съжаление започват и враждебни действия между отделни ръководители на организацията, които водят до бра-тоубийствени сражения между българските чети.

За всички това простичко разказват двама обикновени четници, неизкушени от фракционни противопоставяния, както обикновено става в мемоарите на оцелелите лидери. Нека читателят не се учудва, че двамата четници нямат нищо общо с Македония. По това време македонската нация още не е измислена. Борбата в Македония и Тракия срещу османската власт се схваща като борба на българите в тези области за освобождение и присъединяване към България. Това е общобългарска борба, а не само борба на населението на поробените все още Македония, Беломорска и Източна Тракия.

В четите на ВМОРО се рекрутират хиляди българи от свободната част на Отечеството. Десетки са воеводите от Княжество България, както личи и от спомените. Дори ръководителят на ВМОРО в тази епоха е тракийския българин от Стара Загора Иван Гарванов. Така, че присъствието на двама четници от Троянския Балкан е нещо съвсем нормално.

Спомените на Петко Кънев са записани от Васил Балевски и въпреки, че по-голямата част от тях са в първо лице /т.е. разказ на четника/, на места си личи, че са "пипнати" от записвача, т.е. преразказани са. Спомените на В.Балевски са изцяло от името на автора.

Оставихме текста такъв, какъвто го получихме, т.е без намеса в правописа, словореда, пунктуацията, водени от мисълта, че това е коректният начин за издаване на мемоари.”

- Божидар Димитров, из предговора