Отвисоко в печката пада дърво

„Откритието на Екатерина Григорова, много важното и само нейно си поетично откритие: „поезията не е спирала да се приспособява“. Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия – едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл. Онзи смисъл, без който не можем. Защото той е, който ни прави човеци...”

- Митко Новков

„Това е книга за пътуването към хармонията и себеполагането в нея. За величието на природата и разширяващите се до безкрай кратки мигове на единение с нея. За родния дом и корените, които ни дават сила и чувство за принадлежност. Фино поднесени моменти на прозрение за човешкото битие, за щастието, любовта, за осъзнаването на нашата мимолетност пред вечността на планината. Конкретика, съдържаща в себе си потенциала на безграничност.”

- Аксиния Михайлова

***

Екатерина Григорова (р. 1975, Добринище) е автор на стихосбирките „Фарадеев кафез” (2013), „Дъска по мокрия пясък“ (2014) и „Празна зора“ (2019). Преподавател е в департамент „Средиземноморски и Източни изследвания“ при Нов български университет. Носител на национални литературни награди, между които „Биньо Иванов“ (за принос в развитието на българския поетически синтаксис), „Славейкова награда“, „Морето“ – на сдружение „Лумен“ и др. Нейни произведения са преведени на английски, испански, италиански, хинди, бенгали и други езици.