Анима

„Къси стихове, кратки – като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах – Толкова много прах, открива Александър Байтошев. Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати – стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев…”

- Митко Новков

„Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия „аз“, в новата стихосбирка на Александър Байтошев ясно е заявено противодействието на болката и отчуждението: любовта и изкуството. Стихотворенията на Байтошев са първични, сурови и жестоки, но също така насочени към другия, прегръщащи и обичащи, защото в пълнота изследват човешката природа. А това е единственият начин човекът да продължи напред във вътрешните и външните си катаклизми, да опознае природата си.”

- Иван Димитров

***

Александър Байтошев (р. 1983) има публикации в редица литературни списания. Автор е и на няколко самостоятелни стихосбирки: „Прах и драскотини“ (2012) и „Кучета“ (2014), „Чучело“ (2018) и „Свещената гора“ (2020). Носител е на специалната награда за поезия на „Литературен вестник“ (2012) и на наградата на Академия „Liber“ за втората си книга (2015). Негови стихотворения са превеждани на английски и немски език. През 2006 г. заедно с поети и художници създават арт лаборатория „Николай Райнов“. Александър Байтошев е и доктор по методика на изобразителното изкуство (СУ „Св. Климент Охридски“), публикувал е свои научни изследвания в тази област. Има две самостоятелни изложби и множество участия в национални и международни изложби. От 2015 г. е художник на „Литературен вестник“.