Реванш

„...не обърна внимание на недобре затворената врата в нишата на площадката между първия и втория етаж. Вече беше поставил крак на първото стъпало, когато инстинктивно усети човек зад себе си. Рязко се обърна и видя фигура на мъж. За част от секундата успя да разпознае предмета в ръката му и бързо се дръпна нагоре, опитвайки да вземе две стъпала наведнъж. Пликът с храната притъпи пъргавината на движенията му. Едновременно с тихия плясък, усети страхотна болка в дясното бедро. Сякаш изведнъж някой откъсна краката му, не успя да направи друга крачка и губейки равновесие, тежко политна назад. Вторият куршум го удари с все сила в гърдите. Смъртта настъпи мигновено. В последните си секунди лежа леко наклонил глава, с отворени, учудени очи, сякаш все още не можеше да повярва, че това се е случило с него. Гъстата алена локва бавно се уголемяваше край тялото му. Кръвта се смесваше с течността от разбитите бутилки, разливаше се в тънки бледорозови вадички и нетърпеливо бързаше да поеме надолу, в ъгълчетата на стълбите, край парапета.”

***

Цвятко Камбуров е роден през 1959 в гр. Казанлък, живее от 1985 г. в Плевен. Има висше юридическо образование и от 38 години работи като следовател. Участва ежегодно със свои разкази в алманасите “Нова българска литература” “Хумор и сатира” и “Проза” на издателство “Буквите” от 2016 г. досега, както и в Коледния алманах на същото издателство за 2022 и 2023 г. През април 2022 г.издава самостоятелна книга с хумористични разкази “Смок мишкар и други невероятни истории”, а в началото на 2023 г. – втори сборник с разкази, наречен “Жена с обеци”. “Реванш” е първият му роман, писан през времето 2009 – 2020 г. – полуавтобиографична, наглед камерна история за разследването на едно убийство, която изследва и психологически, и социални проблеми за своето време. В историята са вплетени фрагменти от действително провеждани разследвания, герои, които имат реални прототипи, някои живи и до днес. “Реванш” е роман за трудната работа на следователите, за непри­ миримостта и компромисите, които понякога се налага да правим, за вечната борба между добро и зло и за втория шанс, който животът често ни предоставя и който понякога лекомислено пропускаме.