Докато смъртта ни събере

„ЗА Мира Папо и нейните любовни стрели в

„Докато смъртта ни събере“

Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се – може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух – ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети на живота. Релефът на живота. Вярата е мяра и ориентир. Мира Папо е вярващ писател. Мисля, също, че е и голям писател. Големият писател знае кое е горе и долу, добро и зло, тъмно и светло. Това идва от вярата. Той не е сектант, не е педант, не е тесногръд догматик – той приема с въздишка възможната относителност на Всичко. И въпреки това вярва във възможната неотносителност на важните неща: любовта, страданието, доброто. Развратникът не знае що е истинска страст. Чистият човек – знае. Мира Папо го доказва. Ще видите в книгата.”

- Калин Терзийски

„Изтънченост, еротика, порив към звездите и пропадане в бездната на отчаянието, докато възкръснеш като феникс, намерил отговор на най-важния въпрос за смисъла на живота и неговите зловещи шеги като концлагерите. В „Докато смъртта ни събере“ една млада жена, попада в концлагера „Треблинка“ погрешка и изживява своя кратък живот сънувайки. Но сънищата остават и някой друг ще ги досънува, а след него друг ще предаде тази броеница от мечти и крушения, любов и страдание, надежда и възторг от самия живот какъвто е. Пъстър и необясним.”

- Иванка Савова