Персонализмът

Еманюел Муние (1905 - 1950) е една от ключовите фигури на френския персонализъм, разбиран не толкова като система и учение, колкото като интелектуална позиция, която поставя ударението върху значимостта на човешката личност, и основател на неговия теоретичен орган - списание„Еспри". Съчинението му „Персонализмът" е публикувано за пръв път през 1949 година в поредицата „Какво знам?" на Прес юниверситер дьо Франс и претърпява множество преиздания. В него откриваме своеобразна синтеза на основните идеи на философа, определян като „Сократ на XX век".

***

„Човекът може да живее така, както живее вещта. Но тъй като той не е вещ, подобен живот му се струва отстъпление: именно това е„развлечението" на Паскал,„естетическият стадий" на Киркегор, „неавтентичният живот" на Хайдегер, „отчуждението" на Маркс,„недобросъвестността" на Сартр. Човекът на развлечението живее като прогонен от себе си, смесен с външната суета: този човек е пленник на своите желания, на своите функции, на своите навици, на своите връзки, на света, който го развлича. Става дума за непосредствен живот, без памет, без цел, без овладяност, което е самото определение за екстериорността, а в човешкия регистър - за вулгарността. Личностният живот започва със способността за прекъсване на контакта със средата, с това да овладееш себе си, да се вземеш в ръце, за да се съсредоточиш върху един център, да се събереш."

- Еманюел Муние

***

Съдържание

Кратък увод към въпроса за личностния универсум

Първа част: Структурите на личностния универсум

Първа глава: Въплътеното съществуване

Втора глава: Комуникацията

Трета глава: Интимната конверсия

Четвърта глава: Противопоставянето

Пета глава: Условната свобода

Шеста глава: Висшето достойнство

Седма глава: Ангажирането

Втора част: Персонализмът и революцията през ХХ век

Индекс на имената

Книги от същия автор