От Теано до Улрике Майнхоф. Дванайсет истински лица на философията

„В края на предговора към „Философия на правото“ Хегел пише: „Когато философията започне да рисува със своята сива боя върху сивото, тогава някоя форма на живота е остаряла, но със сиво върху сивото тя не може да бъде подмладена, а само позната; совата на Минерва започва своя полет едва с настъпващия здрач.“

Трябва да се допълни: Минерва не само е богиня на мъдростта, изкуствата и науките; преди всичко тя е покровителка на майки, съпруги, дъщери, сестри, любими, приятелки и на всички жени, даващи и пазещи живот. Те гонят досадата от тъй скучното чисто мислене с полета на представите, мечтите и измислиците си към света на истината, красотата и доброто дори тогава, когато се присмиват на възвишеното и тъгуват за дребнавото.

Този биографично-антологичен сборник, представящ такива полети от Теано до Улрике Майнхоф, не е за жени философи, нито пък за случайни спътнички на велики мислители, а за идеи, каквито са били и е трябвало е да бъдат. Дотолкова е оптимистично метафизичен и още по-оптимистично историчен.”

- Димитър Денков

***

Съдържание

Предговор

Таено или за пирамидата на живота (V век пр. Хр)

Ксантипа, или за потока на съзнанието (края на V - началото на IV век пр. Хр.)

Флория Емилия, или за вярата (около 318-368 г.)

Алис Бърнам Бейкън-Ъндерхил, графиня Сейнт Олбън, или за индукцията (1592-1650)

Ан Конуей, или за превъплъщенията на монадите (1631-1679)

Кетрин Бартън-Кондюит, или за привличането (1679-1739)

Мари-Терез Левасьор, или за превъзпитанието (1721-1801)

Мария фон Херберт, или за доверието в авторитета (1769-1803)

Жени фон Вестфален-Маркс, или за Манифеста на комунистическата партия (1814-1881)

Регине Олсен, или за историята (1822-1904)

Мета фон Салис, или за духовната аристокрация (1855-1929)

Улрике Майнхоф, или за ортопедията на разума (1934-1976)

***

Димитър Денков завършва философия през 1981 г. в СУ „Св. Климент Охридски“, където след специализация по социология на знанието работи като асистент, доцент и професор по история на философията, ръководител на катедра „История на философията“ и декан на Философски факултет в периода 2011–2019 г. Има 16 успешно защитили докторанти от България, Германия, Чехия и Ирак; изнасял е лекции в университети в Германия, Турция, Чехия, Сърбия, Китай.

Автор е на 7 историко-философски, политически и публицистични монографии, сред които: „Мартин Хайдегер. Онтология на трагичното“, „Що е Просвещение? – текстове, жанрове, контексти“, „Въведение във философията“, „17 юни на Симеон Сакскобургготски“ и др.; съавтор е на няколко учебника по философия на средното училище, както и на програми и антологии по философия; преводач е на основни произведения на И. Кант, Г. Хегел, К. Маркс/Фр. Енгелс, М. Хайдегер, Х.-Г. Гадамер; под негова редакция са и някои от българските издания на Лайбниц, Ницше, Фройд, Ръсел, Хусерл, Маркузе и др. Ръководил е множество национални и международни приложни и научни проекти: концепция на държавни зрелостни изпити, финансиране на системата на висше образование, рейтинга на български университети (заедно с Ч. Найденов), обучение и преквалификация на учителите в средното образование, ромските училища в България, междукултурен диалог и др.

Има над 80 научни статии в наши и чужди научни списания на немски, английски, испански, френски, унгарски, полски, гръцки и към 400 публикации в периодичния печат, най-вече във в-к „Сега“, чийто колумнист за съботно-неделното издание е между 2004 и 2019 г.; част от тези статии са събрани в книгата „Гледки от българския вагон“.