Марин Дринов историк и обществен деец

Марин Степанович Дринов (1838—1906) е виден историк от втората половина на XIX — началото на XX в. и известен обществен деец. Той представя едновременно две национални историографии: българската и руската, при това в такова време, когато българската историческа наука се формира мъчително и трудно в условията на тежкото османско иго и нейният разцвет е още далечна историческа перспектива. Роден в България, Дринов напуска родината си в юношеските си години, учи в Русия — отначало в Киевската семинария, после в Московския университет. Дринов живее и работи в преломна за България историческа епоха, която и за Русия е време на глобални социално-икономически промени.

За Дринов епитетът "първи" може да бъде повторен нееднократно. Той е първият български историк, получил солидно професионално образование и всички съществуващи научни степени и звания; първият български учен, избран за член на всички тогавашни славянски академии; първият председател на първото Българско научно дружество и първият министър на просветата в освободена България. Дринов обогатява българската и руската историческа наука с фундаментални трудове, предимно по българска история, а също и философия, езикознание, етнография и фолклористика. Той се изявява като изключителен политик на важни постове в България. Български и руски историк, харковски професор и български обществен деец, Дринов е направил много за поддържането и развитието на българо-руските културни връзки.

Животът, творчеството и дейността на всеки голям историк са важни страници от историята на историческата наука, изучаването на която позволява да се направи равносметка за предшестващото й развитие, да се определят перспективите. Известно е, че историята на всяка наука и особено на обществените науки следва да се изучава в контекста на обществено-политическата атмосфера, в която те се развиват. Колкото далечна и абстрактна да изглежда проблематиката на научните изследвания, самата й поява, видоизменение, замяна, пряко или косвено отразяват иманентните потребности на науката, както и нуждите на самия живот. Творчеството на Дринов в това отношение е извънредно благодатен материал за изучаване.