Повест, вдъхновена от реалната историческа личност от периода на борбите за национално освобождение.

„Роден съм в град Горна Оряховица, квартал Гарата. Първоначалното си образование получих в училище „Отец Паисий", а средното в мъжката гимназия „Георги Измирлиев". През 1958 година завърших Инженерно строителния институт в град София. Работил съм в Железопътно управление гара Г. Оряховица, Окръжен народен съвет гр. Велико Търново и в системата на Строителни войски.

През 70-те години на миналия век в медиите много се тиражираше родословието на хората. Търсеше се корена на публичните личности, искаше се да се докаже интелигентността на нацията. Тогава най-голямата ни братовчедка запомнила нещо разказано от Баба Анка, сподели спомени за нашия прадядо, наричан „мамин Кольо" от Търново, който е бил интересна и колоритна личност по времето на Освобождението. Тогава си обещах да напиша нещо за него, но не ми стигаше умението, а си мислех че приоритетът принадлежи на братовчедките ми - и трите бяха завършили българска филология. Страхуваха ли се да се захванат, или всички страдахме от българската „болест на наследниците", но идеята се забрави както водната бразда оставена след лодката в реката. Едва сега намерих сили да напиша нещо, надявайки се да намеря ключа с който да отключа времето и дано да намеря истината за Мамин Кольо. Той е дядо на моя баща.”

- от автора

***

„Мамин Кольо, роден във Велико Търново, е герой от националнореволюционните борби. Митът за него не се конкурира с героите, създадени от документалните факти. От безименното съществуване го измъква неговата скромна жизнена драма. Бил е няколко години по стар от Стефан Стамболов, но това не попречило да дружат като набори след завръщането на бунтовника от Одеската семинария. Другаруването му със Стефан и младежите около него: Филип Симидов, Иларион Драгостинов, Тодор Лефтеров, Христо Белчев, Иван Семерджиев, Михаил Сарафов, Христо Донев, го въвлича в революционното дело на възрожденската епоха. Въпреки, че Кольо не споделя крайните позиции на бунтарите, той е бил техен верен другар. Не идеите са били причина за споровете помежду им, а прилаганата тактика и времето за освобождението. Стефан имал зъл и остър език с неумолима жестокост излагал идеите си и тъпчел с крака всичко каквото му се изпречи. Да не попадне човек насреща му. Като развържел езика си, не щадял личната чест никому. Кольо не можел да устои на филипиките му. Тогава онзи го оприличава на страхливец и „мамин".

В тази книга Дядо Кольо се явява пред вас, за да защити името си на патриот и революционер. Надникнете в драмата, която е изживял преди да подминете мястото му в противоречивите възрожденски възгледи, натрапчиво повтаряйки „мамин". Той е бил сред малцината глупави, богати българи, които си прахосвали парите на вятъра, т. е. за народните дела. Много трудно е да се определи степента на заслугите им спрямо вътрешните дейци революционери.

Липсата на исторически материал за този необикновен човек ме принуди да ползвам за образа му това, което съвсем пестеливо ми разкриват хорската мълва и фолка. В книгата съм си служил с предположения и художествени измислици, и повествуванието произлезе от липсата на фактически материал. Трябваше да намеря най-сполучливия синтез между фантазия и документ, въображение, размишление и жизнена случка. Исках и търсих да я построя върху документална основа. Вярната и подробна топография придава достоверност на разказа, затова обърнах толкова голямо внимание на нея.

С тази повест търсих реабилитация на Мамин Кольо пред вас. Това е мое задължение като негов правнук. В моите вени тече неговата кръв, раздвоена от две поколения. В съзнанието ми дядо Кольо носи романтичен ореол около главата си, и от страх да не изпадна в сантименти, не се опитвам да му давам оценка от наше време.

Не е плод на въображението ми диалекта, на който контактуват героите в повестта. Макар и да се отличава малко от този, който съм запомнил от Баба Анка, той е езика на детството ми, и на мен ми остава особено мил, поради което трябва да ми простите, ако неволно отърва някой диалектизъм и в авторовите описания.”

- из въведението към книгата