Романси и сдвоения. Българската драматургия на ХХ век

Тази книга не е историческа, не е история на българската драматургия на ХХ в. В нея няма пригледно представена периодизация на тенденциите, нито подробно поетическо описание на жанровете и идейните масиви. Не включва и всички значими автори на века, но пък включва някои периферни имена, чиито текстове ми се сториха любопитни за театралното мислене във времето на написването им. Тази книга представлява „подстъп“ към история на българската драма – ако се възползваме от една метафора на Атанас Натев, изразяваща научния жанр на търсене на опорни точки за обобщения. Доколкото и до момента няма написана цялостна история на българската драматургия от модернизма насам – т.е. от създаването на „Зидари“ от П. Ю. Тодоров и на „Вампир“ от Антон Страшимиров, които се появяват именно на границата на столетието, – тя представлява по-скоро обзор, който в случая приключва с три текста на Стефан Цанев от 80-те, последният от които – „Другата смърт на Жанна д’Арк“, е създаден в годините на падането на тоталитарния режим. (Все пак, за мен, периодът включва и последните десет години на столетието, тъй като те са непосредствено посттоталитарните.)

***

Съдържание

Предварителни думи, написани впоследствие

Светлината в сянката и сянката в светлината. Характеристики на драматизма във „Вампир” на Антон Страшимиров

Яворов и „новата драма” - някои паралели

За триумфите на риториката и пораженията на поетиката. Опит за разследване на случая „Старият воин” на Кирил Христов

За „сплитането на сказания” и за „Бога без име”. „Имало едно време...” на Николай Райнов

От чародейството към чудодейното. Драмата „Албена” на Йордан Йовков

Азът по стълбата. „Проклятието на живота” на Светослав Камбуров-Фурен

Между deus ex machina и нептуничната епифания. „Вълната, която бучи” на Никола Вапцаров

Ариадна и лабиринтът. Хипотези около женското начало в двете пиеси на Димитър Димов

Гротесковият облик на историята. „Старчето и стрелата” на Никола Русев

Шеговитата версия за пиадестала на героя. „Има ли смисъл да утепваме мечка” на Панчо Панчев

Между тревожността и интимното. Драматургията на Михаил Величков

Магичната „дефектност” в ядкатана човешко. „Човекоядката” на Иван Радоев

Сфинкс, или „Добродушните смокове” на Йордан Радичков като митическа антидрама

Артистичният преврат на означаващото. „Максималистът” на Станислав Стратиев

Алгебра на смисъла. „Годеникът” на Стефан Гечев

Езиците на единността. „Богомилката” на Блага Димитрова

Театралният паноптикон. Три истории за килии на Стефан Цанев

Резюме на английски език

***

Николай Кирилов завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1998 г. От 2009 г. е асистент в Института за литература при БАН в направление „Нова и съвременна българска литература“. През 2011 г. защитава докторска дисертация за влиянието на абсурдизма върху съвременната българска драматургия. Автор е на критически и теоретични публикации в областта на съвременната българска литература, теорията и историята на драмата в научни и енциклопедични издания.