Българската драматургия

Монографията на чешкия професор Франк Волман е първата систематизирана история на българската драматургия, написана преди близо сто години. В нея той „каталогизира” и поставя на академична основа проучването на драмата и драматическия дискурс у нас за период от седем десетилетия - от първите даскалски диалози, появили се през 50-те години на XIX век, през модерните опити в началото на XX век, до края на двайсетте години - времето на културен подем между двете световни войни. Обективно (с поглед отвън) и аналитично обосновано е представено състоянието на отделните сценични жанрове, мотиви, сюжети, ранните побългарявания и последвалите оригинални пиеси, съучастващи по-късно във формирането на националния драматургичен канон, както и задълбочен преглед на театралното творчество на най-значимите автори преди и след Освобождението.

Изданието се открива със специално написания предговор на двама от най-изтъкнатите чешки слависти, последователи на научната школа на Франк Волман, професорите от университета „Томаш Масарик” в Бърно Иво Поспишил и Милош Зеленка.

***

Проф. д-р Франк Волман (1888–1969) е чешки литературен историк, славист, писател, поет и драматург, член на Пражкия лингвистичен кръжок. В Прага и Берлин следва етнография и сравнително литературознание. Основател на специалността Театрология в Академията за музикални и сценични изкуства в Бърно. За около десет години той проучва, написва и издава специални трудове за драмата на южните славяни: „Сърбохърватската драматургия“ (1924), следвана от „Словенската“ (1925), „Българската“ (1928) и накрая – от „Драматургията на славянския Юг“ (1930), като само в нея включва 838 заглавия от 310 драматурзи (българските са петдесет и трима, представени със 134 творби). Така той прави пълен цикъл от студии, проследяващи развитието и спецификата на съответните драматургии, разделяйки ги не по националности, а по езици.