Съграждането на модерна България. Нотабилите, конституцията и князът (1879)

Този текст обхваща два основни процеса: възкресението на държавността и изграждането на демократичната система на модерна България. Възстановяването на държавността е събитие, което практически връща българите на европейската политическа карта и предопределя новата политическа карта на Европейския югоизток, събитие, което не може да не се следи под лупа от дипломати, вестникари и политици. Съграждането на държавата не е еднократен акт и отнема известно време по-време и след края на войната. Всичко започва с Одринското примирие през януари 1878 г. и завършва с избора на първия парламент по Търновската конституция през есента на 1879 г., когато се създава и последната основна институция на младата държава. Възвеличавана, обругавана, подценявана, но съществуваща, родната конституционна система работи и за учудване на мнозина обикновено оцелява, възкръсва и както е модерно да се казва – при нужда успешно се рестартира. Нито авторитарните режими, нито тоталитарната власт успяха да ликвидират мразената и натискана по всевъзможни начини конституционна система – рано или късно тя се връщаше в правния свят, и то обикновено като надежда за мнозинството в обществото.