Ролята на рода Берон за духовното развитие на България

„Едва ли има друг български род, дал толкова много за духовното развитие на България. По непълни данни в рода Берон има трима академици, над 13 професора, има и доценти и други учени, известни лекари, инженери, писатели, филолози, преводачи, просветители, общественици, дарители (тук са едни от най големите дарители на СУ, но те не са държали това да се афишира и то не е станало публично), политици, регионални дейци. Анализирана е богата интелектуална история на Бероновия род, изследвани са и приносите му за развитието на страната в областта на просветата, висшето образование, инфраструктурата, техниката и здравеопазването. През призмата на историята на Бероновия род и неговите най-ярки представители са разкрити и български културни и научни връзки и приноси в европейския културен и научен живот, при това в съпоставка със съвременните му европейски образци.

Показана е ролята на Васил Берон и Богомил Берон, дали начален тласък за издигане на българската наука на равнището на европейската.

Родоначалник на тази фамилия е един от последните енциклопедисти в Европа – д-р Петър Берон. Роден в Котел, той е живял и работил в Париж, Берлин, Мюнхен, Хайделберг, Лондон, Виена, Прага, Атина, Букурещ, Братов, Крайова; срещал се е с Фарадей, Хумболт, Шелинг. Има публикувани над 10 000 страници на пет езика (а е владеел девет) в основни научни области: философия, физика, химия, астрономия, медицина, история, география, геология... Основната част от тези над 25 обемни научни труда, написани и издадени на чужди езици, все още не са преведени и публикувани на български език. Интересни са и педагогическите му идеи за институционалните форми за модерно образование, включително и за жените и т.н. П. Берон осъзнава необходимостта от ясна и отчетлива обща гледна точка върху натрупаните дотогава емпирични факти в различните области на знанието и се стреми да конструира стройна система, която да ги осмисли максимално адекватно. Да изгради единна теория за природата и човешкото съзнание

С трудовете си Д-р П. Берон стои редом с други световни енциклопедисти и просветители, като Ян Амос Коменски, Френсис Бейкън, Джон Лок, Дени Дидро, Бенджамин Франклин, Михаил Ломоносов. Много автори го определят като първият български европеец.

Такова изследване бе навременно и необходимо и в контекста на мястото на България в ЕС и в световната общност. То показа, че българското просветно, научно и културно дело още преди 150 години се развива в тесни връзки и синхрон с аналогични европейски процеси, дори в условия на все още липсваща държавна независимост. Изследването на диахронията и синхронията на разклонения Беронов род, разкрива много ценни аспекти и контексти за различни исторически процеси и социални кръгове в България в период около 200 години, част от които са все още недоизследвани.”

- Мартин Табаков

***

Книгата представлява второ, преработено и допълнено издание. В него са поправени забелязаните грешки от предишното издание, добавена е отпадналата от първото издание голяма архивна статия, както и са включени факсимилета на трудове на Петър Берон и много нови, уникални архивни материали. Изследването представя постиженията на д-р Петър Берон, както и на други фигури от рода (и неговите разклонения), сред които проф. Богомил Василев Берон, Стефан Русков Берон, проф. д-р Петър Константинов Стоянов, д-р Димитър Аршинков, инж. Стоян Хаджистоянов, инж. Иосиф Хаджистоянов, Пантелей Кисимов, полк. Александър Берон, Лили Берон, проф. Петър Кирилов Берон и много други. Сред потомците на именития възрожденски учен са изтъкнати лекари, инженери, изследователи по история, природни и други науки, дейци на изкуството и други видни личности със значим принос за духовното и научното развитие на България.

***

Съдържание

Въведение

Мартин Табаков - Ролята на рода Берон за духовното развитие на България

Част 1. НАУЧНИ АНАЛИЗИ

ПЕТЪР БЕРОН

Димитър Ганов - Петър Берон и девическото образование през XIX век

Димитър Цацов - Идеите на Петър Берон в цивилизационна перспектива

Светлана Нанчева - Дидактически модели на д-р Петър Берон и Ян Амос Коменски: визии за учебното съдържание на училищното образование и неговото структуриране

Любомир Сирков - По-общият контекст на дейността на д-р Петър Берон като предприемач

Нина Димитрова - Петър Берон през погледа на български литеартори

Димитър Ганев - Сравнителен анализ между реформаторската дейност на Мидхад паша в Дунавския вилает и радикалната промяна в образователната концепция на Петър Берон

Анастасия Филипова - Педагогическите възгледи на д-р Петър Берон

ВАСИЛ БЕРОН

Ангел С. Стефанов - Епистемологични и методологични аспекти в "Логика" на д-р Васил х.Стоянов-Берон

Мартин Табаков - Васил Берон - живот, посветен на българската наука и просвета

Радина Богомирова - Д-р Васил Берон - приноси за археологията в България

Христо Гагов - Васил Хаджистоянов-Берон като просветител в областта на природните науки

Надя Данова - Детето и детската възраст в трудовете на Васил Хаджистоянов-Берон

ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ

Мартин Табаков - Алтернативните наративи на Петър Константинов

Силвия Борисова - Вечен календар на ценностните устои

Кристиян Енчев - Фигуративната потенциалност в творчеството на Петър Константинов

РОДА БЕРОН

Доротея Ангелова - Заслугите на представители на рода Берон за развитието на логиката в България

Димитър Ганов - Богомил Берон срещу експлоататора на легалната проституция - държавата

Пролетка Петрова - Видни варненци от фамилията Берон

Анастасия Филипова - живот и дейност на зоолога и политика Петър Кирилов Берон

Част 2. АРХИВНИ МАТЕРИАЛИ

Петър Берон - Откъси от "Панепистемия (том 7)"

Нели и Михаил Бъчварови - Д-р Петър Берон като европейски учен

Речник на непознатите термини, използвани от Петър Берон

Татяна Е. Киркова - Библиографски и животописни сведения за д-р Петър Берон в Лоренцовия каталог

Част 3. БЕРОНОВ АТЛАС

ПЕТЪР БЕРОН

ВАСИЛ БЕРОН

РОДА БЕРОН