В сянката на дълговата спирала. Българският държавен дълг в периода на реформи - история и поуки

„Трудът на Пламен Орешарски представя в панорамен вид развитието на държавния дълг на България от началото на разпада на плановата икономика до днес. По своя характер той има теоретичен, практически и стопанско-исторически характер. Изследването е свидетелство от първа ръка за трудностите и успехите при управлението на дълга в България. Ккато знаем, Пламен Орешарски беше ключова фигура в управлението на публичните финанси в разглеждания период в качеството му на ръководител на българското съкровище, впоследствие като заместник-министър и министър на финансите и накрая като премиер на страната.

Приносите на изследването на Пламен Орешарски могат да се търсят най-малко в три насоки.

Първо, от гледна точка на практиката. Тук заслугите на Пламен Орешарски при управление на публичния дълг са несъмнени. Ще се огранича до някои от тях, като прилагането на иновативни техники и инструменти при „превъртането" на вътрешния държавен дълг в периода на финансова и стопанска криза през 1996-1997 година, както и в подготовката за въвеждането на Валутен борд в средата на 1997 година, (и) умелото водене на преговорите за уреждане на заварените и необслужвани външни задължения на страната, както и за инкасиране на български вземания от трети страни, в частност наследените вземания от Ирак, изключително сполучливите пазарни интервенции при обратното откупуване на български публични задължения на външните капиталови пазари в периода от края на миналия век и по време на срива на пазарите непосредствено след фалита на Лемън Брадърс през 2008 година, както и адекватната фискална политика, инициирана от автора в качеството му на финансов министър. Тази консервативна политика доведе до реализиране на положителни бюджетни салда, натрупване на фискални резерви и редуциране на публични дългове в добрите иконо¬мически времена преди Голямата рецесия след 2008 година, т.е. става въпрос за постигане на висока степен на фискална консолидация.

Заслужава също да се подчертае, че за отминалите повече от три десетилетия управлението на българския публичен дълг е между практиките с най-добри резултати, след като от високо задлъжняла страна в началото на прехода, днес сме в челото на Европейския съюз по ниско ниво на публичната задлъжнялост.

Второ, в теоретичен план се открояват интересни обобщения на Пламен Орешарски върху важни теми, като връзката между дълга и цялостното интертемпорално развитие на стопанството, бюджета и платежния баланс (и) взаимодействието между парична политики (ролята на централната банка) и фискалната политика (в частност рефинансирането на дълга), взаимодействието между вътрешния и външния публичен дълг, различните теоретични интерпретации на финансовата криза, както и динамиката на публичните финанси и дълга в условията на системна криза и трансформация, в случая от плановото стопанство към пазарни институции.

Трето, но не и на последно място, монографията притежава дългосрочна стопанско-историческа стойност. Както споменах, тя представлява свидетелство от водещ финансов експерт в изграждането на българските финанси. Това е важно условие настоящата книга да стане ценен източник за бъдещи изследвания на историята на финансите и икономиката на България. Може да се твърди, че текстът на Орешарски е третото по рода си финансово историческо изследване от участник в управлението на публичните финанси. То застава редом до мемоарните трудовете на дългогодишния директор на българските държавни дългове между войните Никола Стоянов „Репарации и междусъюзни дългове. Български държавни дългове", издадена през 1933 г., както и монографията за историята на българските реформи на министъра на финансите професор Христина Вучева „Икономическата и финансовата политика в България – 1991-2011 г." (публикувана през 2012 г).

В заключение, трудът на Пламен Орешарски би бил полезен за читателя в теоретичен, практически и преподавателски план, той е и ценни източник за финансовата историческа наука.”

- професор д. ик. н. Николай Неновски, редовен професор в Университета Жул Верн, Франция, професор в катедра финанси, УНСС Член на УС на БНБ, из предговора

***

„Държите в ръцете си една забележителна книга поне по няколко причини. Първо, защото е наситена с доста неизвестни до момента факти от най-новата история на българските публични дългове. Второ, защото това е история на един безпрецедентен успех в редуцирането на тези дългове - от над 125% от БВП в средата на 90-те години до под 15% в 2009 година - последната от мандата на автора като финансов министър. Този факт може да се съпостави само със стореното от тандема Атанас Буров - Владимир Моллов в края на 30-те години на миналия век. Трето, дори в разгара на кризата през 2009 година авторът, в позициите си на финансов министър, не посегна към нови заеми и остави нашата страна с държавен дълг от 5 млрд. евро, при 4 млрд. евро фискални резерви, т.е. нетният размер на дълга ни слезе на най-ниско ниво от десетилетия насам. Постижение, за което нашите европейски партньори можеха само да мечтаят. Днес ние също мечтаем за подобен фискален комфорт, на фона на увеличения четири пъти държавен дълг до над 20 млрд. евро за последните 15 години. Не на последно място, технологията на този исторически подвиг е описана с много скромност и неоспорими факти.”

- Петя Минкова Финансов журналист