„Сръбският патриарх Павле е един от най-уважаваните и високопочитани предстоятели на Православната църква от миналия век, придобил известност не само в своята родина, но и в целия православен свят.

Неговото величие се заключаваше в смирението, а силата му беше тази, която в немощ се проявява (2 Кор. 12:9).

Забележително и дори удивително е, че този външно малък и крехък човек, смирено възглавяващ Сръбската православна църква, запазваше своята изключителна простота и водеше същия строг и подреден аскетически живот, както и в началото на своя монашески път. Всеки ден, независимо от обстоятелствата, мястото, степента на умора, той спазваше строг порядък при извършване на богослужението, приемаше всички вярващи, които желаеха това, в своята домова църква в Патриаршията, където всяка сутрин без изключение служеше Литургия. Всички посрещаше с простота, без да прави разлика между хората заради тяхното социално положение, духовно или нравствено състояние; отказваше се от заплатата, която му се полагаше за длъжността; делеше с всички малкото, което си оставяше, за да преживява. Той вършеше всички работи по домакинството на своето скромно жилище, сам си купуваше продуктите, самостоятелно си готвеше, поправяше си обувките и си кърпеше подрасника. Често заедно с най-обикновените работници на Патриаршията изпълняваше незначителните повседневни работи. Отказал се от кола с шофьор, той се придвижваше по улиците на столицата пеш, без никой да го съпровожда, като охотно общуваше с минувачите, или ползваше обществения транспорт и като най-обикновен човек си купуваше билет.

Можем да се възхищаваме и на това, че по време на междуетническата и междурелигиозна вражда, която Югославия позна в периода на неговото патриаршество, той, безусловно защитавайки сръбския народ, неговото духовно и културно достояние - наследство на дълга и богата история в лоното на Православното християнство - стана неуморен ходатай за пострадалите сърби, включително и косовските, пред всички национални и международни инстанции не от политически съображения, но в името на християнството. Както той самият провъзгласи в деня на своето избиране за патриарх - да се ръководи само и единствено от Евангелието и в името на Бога винаги да защитава човека, независимо от неговата религиозна и етническа принадлежност, следвайки думите на апостола, чието име носеше: „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса" (Гал. 3:28). Във време, когато мнозина от неговите съотечественици се поддаваха на безразсъдната логика на войната и заслеплението на национализма до такава степен, че да оправдават извършваните от техните съграждани актове на насилие, патриарх Павле осъждаше насилието, откъдето и да идваше, и постоянно заставаше на страната на жертвите, които и да бяха те. Пред лицето на безчовечните постъпки и на едните, и на другите, той не преставаше да призовава „Да бъдем хора!”, подразбирайки не хуманистичната концепция за човека, но неговото библейско, християнско измерение - като безкрайно ценна, уникална, незаменима личност, носителка в своята природа на образа Божий.”

- от автора, из предговора

***

Съдържание

Предговор

Част 1. Живот

Детство

Гимназия

Семинария

Служба във войската и войната

Чудесното изцеление. Монашеско призвание

Послушничество в Благовещенския манастир

Монах, дякон и наставник на послушниците в манастира Рача