Будуващо сърце

„Има неща, които са неоспорими научни факти. Просто са такива и нищо не е в състояние да ги промени. Понякога точно от тях стават най-добрите поетични метафори.

Които говорят повече от всякакви заплетени и усложнени словесни еквилибристики. Просто е: сърцето е анатомичен орган, който през целия ни живот, от раждането до гроба, не спира нито за миг. Ръцете и краката ни, мозъкът ни дори - почиват, остават в покой, заспиват. Сърцето будува. И диктува електрокардиограмата на поетичното битие.

Тази кардиограма, която е честна и откровена. Пред взискателната читателска аудитория Светлин Симеонов застава със своята книга „Будуващо сърце", предоставя на всеки, изкушен от поетическото изкуство, да разгледа неспокойните амплитуди, които сърцето на автора е начертало върху белия лист. В тези стихове са събрани и любовта, и разочарованието, и битието, и мечтите, и болката, и лекото намигане към преходността на битието и непреходните неща от живота, събрано е всичко, което е вълнувало човечеството и ще го вълнува и занапред, защото е между ударите на сърцето. Светлин Симеонов е извоювал своето място в поетичната съвременна кохорта, уверено пробиваща си път към трънливите върхове на това изкуство. Той е разпознаваем автор, защото има свой глас, стил, който няма как да бъде объркан с някой от разливащите се широко течения на стихописането, преливащо от социалните мрежи. Талвегът на неговите стихове е силен и ясно различим, защото посоката му е вярна - напред към океана на поетическото изкуство, заобикаляйки примамливите плитчини на дружеското взаимно потупване по рамене и топличките завирявания на доволството от славословения.

Светлин свети със собствена светлина. Да, тя не е заслепяваща, защото неговите стихове имат за цел да осветлят човешкото битие такова, каквото е, да ни покажат без помпозност пътя на едно сърце от покрайнините към центъра на самоутвърждаването. Този път не е лесен, но е достоен и Светлин Симеонов върви уверено по него. Защото сърцето му го води. И това е най-големият залог за заслужен успех.”

- Маргарита Петкова

Във времена,

когато залезите ни

са с един повече от изгревите,

душата гледа към Будуващото сърце:

онова, което винаги държи на прозореца

на надеждите една свещ - за да виждаме пътя.

по койъто отново ще можем да стигнем у себе си.

- Светлин Симеонов