Херкулес

Годината е две хиляди двадесет и някоя си. Икономиката на Хърватска, член на Европейския съюз, е на колене, туризмът ѝ е сринат от презастрояване и от чревна епидемия вследствие на битово замърсяване, за която недоказано са набедени „ислямски терористи“.

В безрадостната дрезгавина една светла точка вдъхва надежда – предстои квалификационен мач за световното първенство между националите на Хърватска и Сърбия, който ще се играе в Загреб.

Семейна двойка сараевски сърби (успешен графичен дизайнер и архитектка), след повече от 30-годишна емиграция във Виена, за първи път тръгват със своя червен ягуар на почивка по хърватското крайбрежие и минават през въображаемото градче-огнище на отшумялата епидемия, където, малко преди началото на мача, генерал Анто Гавран, ветеран от последните югославски войни и герой на БиХ, дава интервю за телевизията от псевдопищната си къща край морето.

От този спусък Йергович изстрелва куршума на убийствено страшната, смешна и разтърсваща, невъзможна и реална, документално-фантазна история за едно нежелано бъдеще, ако елитите и народите не обуздаят дълбоко латентния човешки нагон за национализми и фашизми от всякакъв вид, род и корен…

Според нагласата на съвременния европеец „фашизмът е немислим като американски хорър от В категория“, казва авторът. Дали? „Херкулес“ е публикуван през 2019 г. Преди на Европа да се случат последните два катаклизма.

***

Миленко Йергович (р. Сараево, 1966) прозаик, есеист, журналист, поет, политически коментатор, е една от най-значимите фигури на... коя литература?

Определят го като босненско-хърватски писател.

Босненски, защото е роден, изучен и живял половината свой живот в Сараево и защото рядко можем да попаднем на негово пpоизведение, в което Сараево и Босна да не оживяват - в реалност, сън или копнеж, независимо в кой край на света се развива действието.

Хърватски е по род и по езика, на който пише, а навярно и защото втората половина от живота му, най-активната творчески дотук, е протекла в Загреб.

Духът на Йергович обаче не признава граници и днес той живее и работи в Белград, а книгите му се издават в целия три-(че и четири!) езиков ареал без преводачески намеси.

Има издадени над 50 книги, постоянен коментатор е в загребските, белградските и сараевските периодични издания, поддържа собствен блог за литература, култура и политика, носител е на множество престижни награди.

Добре познат е на българската читателска публика, гостувал е у нас, пише и за български автори и събития. Негови преводачи на български са Жела Георгиева, Русанка Аяпова и Рада Шарланджиева.