Било що било... Усмивки през годините

„Само това, което влезе в душата на човек, може да се запомни”

- Пърл Бък

***

Сборник от Светлозар Караджов. Антикварна книга в един екземпляр.

***

„Забравата се промъква като сянка, която покрива цветята и те побледняват.

В тях има красота, но тази сянка ни пречи да я почувстваме.

Така е и с хората, особено онези, които са оставили по нещичко "На ползу роду".

Отидат си от нас, сложим им по едно "In memoriam" във вестника и толкоз.

За живите да не говорим, с тях се разминаваме като прозрачни.

То, като си помисли човек, не е нужно да им правим помени и панихиди или да ги потупваме по рамото, а да се сещаме за тях, ей така, както си говорим за поскъпналите чушки на махленското пазарче или за курса на долара в международните банки.

Нормално е всяко поколение да има свои любимци на които да се прекланя.

Но в днешно време да знаеш по едно-две стихотворения от Ботев или от Вазов, да си чул по някоя песен от Емануил Манолов или да се сещаш че е имало актьори като Кръстю Сарафов и Константин Кисимов, едва ли е мерило за културата на човека.

За съжаление мнозина спират до тук, не им се разгръщат страниците на старите читанки и книги в които има и други имена.

Нека прокудим сянката на забравата!”

- от автора