Светият дух и краят на историята

„Драги читателю! Живеем е епоха, в която се утвърждава впечатлението, че светът е едно хаотично населено „вместилище" на различни подредени и по-малко подредени обществени структури. Светът на рационално мислещия човек все повече се изпълва с трагичните и печални случаи на неизменимия упадък и катастрофите, предизвикани от усилията на безбожната наука да обясни и евентуално да посочи начин да се избегне очевидно приближаващата гибел на земната цивилизация. С течение на времето надеждите на рационално мислещите все повече и повече намаляват. Затова и погледите на хората започват да се насочват към Бога. За да избегнем това притеснително обстоятелство, целесъобразно е да се обърнем към вековната мъдрост, натрупана в трудовете на светите отци на Православната Църква по този въпрос. В Православието е приета практиката по важни житейски и духовни въпроси да се обръщаме за съвет към мъдри и опитни, духовно вещи православни старци. Затова и аз реших в тази важна духовна книга, когато се сблъскаме с някой важен, но труден проблем, да се обръщам за съвет към един въображаем мъдър православен старец, който тук условно ще приемем името му „отец Теодор", на възраст 83 години. За краткост ще го наричаме „дядо Тео".

В последно време много голяма популярност на Запад получи добре забравената от 90-те години на миналия век теория за границите на растежа, развивана навремето от известния елитен Римски клуб. Сегашният теоретик на глобализма Клаус Шваб издигна наскоро идеята за „зануляването" (The big reset), в което подема римската идея под формата на „нулев растеж". Идеята тук е, че главната пречка за прилагането на глобалистките принципи на управление в развитието на човечеството е един елементарен биологически принцип: Колкото човешкият биологичен вид е застрашен от опасността да загине поради бедност, недохранване и пренаселеност, толкова по-активен е нагонът за запазване на вида чрез възпроизводството му в нови поколения. В реалното човешко общество очевидно няма връзки между производството на средства за човешкото съществуване и възпроизводството на човешкия потенциал на населението.

Затова спирането на растежа на човечеството чрез действия, изхождащи от единна, глобална система на управление би се превърнало автоматически в нова още по-жестока форма на деспотичната тоталитарна власт в обществото. Така възникват различни модели на развитието на социалната система в края на времената. По-известни модели са например този на марксизма, разглеждащ историята като еволюция на класовата борба и сблъсъкът на интересите в обществото, на диалектическия материализъм, акцентиращ върху противоречията и формите за развитието, подчиняващи се на диалектическия закон на борбата между противоположностите, на конспиративната теория на обществото, акцентираща върху ролята на конспиративни организации в динамиката на революционните промени и постепенната им еволюция към системата на световното деспотично управление (т.нар. the deep state-дълбоката държава), на религиозния подход, обясняващ обществено историческото развитие като израз на волята на Всевишния Творец, на идеи издигнати от философи на историята като Платон, Аристотел, Хегел, Фукуяма, които допускат, че човешката история се движи от „тимоса", т.е. от онази човешка черта, която изразява непреодолимото желание на хората за получаване на признание, подхранвано от греха на „тщеславието". В рамките на този модел възниква и идеята за „края на историята", който ще настъпи, когато хората достигнат до всеобщото взаимно прилагане на способностите си и достиженията в своята дейност. Това е т.нар. „изотомично" общество, което се обуславя от съвършения обществен строй - либералната демокрация.

Въпросът е важен и затова се налага да се обърнем към мъдрия старец „дядо Тео" за разяснение.

Дядо Тео отговори: Всички тези съображения произтичат от хора, които нямат вяра в Бога. Не може да се разсъждава за края на историята на човечеството от гледна точка на тварите и да се пренебрегва гледната точка на Твореца. Може ли една рационално мислеща общност от хора, ръководени от греховни подбуди като гордостта и тщеславието да обясняват края на времената. Аз мисля, че идеите, описани от вас в предишната ви книга „Ролята на Светия Дух за спасението на човешката душа", могат да осветят този важен въпрос по правилния начин. В тази важна книга се изяснява, че Господ ни е разкрил в Свещеното Писание и в книжовното наследство на светите отци на Църквата, че краят на времената е свързан с царството Божие и че то е нищо лруго освен благо-латта на Светия Дух. Който е прилобил тази благодат и стои твърдо в нея, той е в царството Божие, т.е. той е спасен. Нито Платон, нито Аристотел, нито Хегел или Фукума споменават за ролята на Светия Дух в настъпването края на историята на земята, която е решаваща. Затова осветяването на този въпрос от гледна точка на обобщението на идеите, застъпени в книгата „Ролята на Светия Дух за спасението на човешката душа" е от особена важност за християните днес.

Драги читателю! Точно това ще направим в тази книга, следвайки препоръката на мъдрия старец. Книгата е разделена на две части. В първата ще предприемем един по-задълбочен анализ на идеите и философията, застъпени в предишната ни книга „Ролята на Светия Дух за спасението на човешката душа". Във втората част ще анализираме всички най-важни събития и процеси в съвременното общество на земята, като т.нар. глобална икономика, войните в Украйна и Израел, появата и утвърждаването на БРИКС, теорията за „зануляването" на Клаус Шваб, отпадането на монопола на долара като световна разплащателна валута, ролята на Китай, Иран, Индия и др. нови играчи на световната икономическа сцена, от тази гледна точка.”

- от автора, из книгата

***

Божидар Палюшев е роден на 08.01.1941 г. в София. Научните му интереси и работи са в областта на теоретичната и ядрената физика, математиката, философията на науката, политологията, икономиката и християнското богословие. Завършил е висше образование по теоретична и ядрена физика в Букурещкия университет, Румъния. Защитава докторска дисертация по теория на елементарните частици в Московския държавен университет в Русия. През 1972 г. е работил в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика и във Философския институт на БАН. След 1989 г. е натоварен от новата демократична власт да чете лекции по Основи на политологията, изместила преподаваната дотогава Марксистка философия. Лекциите той изнася пред студентите юристи от Югозападния университет в Благоевград през периода от 1991 до 1994 г. Издаден е и негов учебник „Основи на политологията“, възприет като учебно помагало в редица български университети и висши учебни заведения. През 1995 г. е издигнат за член на Руската академия на науките. Автор е на много научни статии, публикувани в редица авторитетни международни списания. Написал е поредицата от книги „Физика на Бога“, в седем отделни тома. Някои от тях са преведени на английски, руски и корейски език.

Автор е и на получилите популярност в България книги „Теорията на интелигентния дизайн срещу дарвинизма“, „Теория на квантовата гравитация и космическия разум“, „Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на Да Винчи и истината за Иисус Христос“, „Въведение в универсалното християнско богословие - I и II част", „Информационното общество“, „Философия на геометрията“, „Световната конспирация в глобалната икономика и в духовната култура на човечеството“ и в съавторство „Световната конспирация 24".

Теоретичните идеи, разработени от Б. Палюшев, намират приложение в много области. С помощта на руски, украински и български специалисти и инженери е разработена т. нар. „Торсионна технология“, която се оказва много ефективна например при получаването на топлинна енергия и пречистването на водите. Новите идеи намират приложение и в разработваната през последните две десетилетия теория на креационизма, известна на запад още и като теория на интелигентния дизайн.