И стана ден. Исторически роман

В продължение на 18 години писателят изследва историята на град Сливен и областта. Трилогията „Тътени”, „Бурята”, „И стана ден”, създадена през 80-те и 90-те години на ХХ век, е своеобразен литературен паметник на бурната история на този бунтовен български град. Не съществува друг град в страната, за който да е писан такъв епос. Но в същото време това е историята на нашето Възраждане, разказана през миналото на Сливен, като роман с голяма историческа достоверност. Самият Цончо Родев казва за романа „Бурята“:

„...Романът в ръцете на читателя е самостоятелен по характер. Но като историческа последователност и проследяване на някои човешки съдби той е трета, и заключителна част на трилогията, започната с „Тътени“ и „Бурята”.

„И стана ден“ е роман, но един от онези исторически романи, в които почти всички събития и „действащи лица“ са действителни и споменът за тях се пази в народната памет или в поизтритите прашни документи от епохата. Това се отнася не само за крупните исторически факти, които се знаят от всеки българин, ходил на училище, но и за повечето от второстепенните, наглед измислени от автора. Същото може да се каже и за героите: съществували са и „играят“ с истинските си имена преобладаващата част от тях — както оставилите трайна диря революционери, турски управници, учители, чорбаджии, обществени дейци и т.н., така и безизвестните скромни труженици от рода на абаджии, дребни търговци, слуги, занаятчии, овчари и пр.“.

***

Можете да намерите също и:

Тътени

Бурята

***

Цончо Родев е един от най-ярките представители на българската историческа проза.

Негов прадядо по майчина линия е Петър Нинчев – един от първите куриери на Раковски. Завършва гимназия във Варна, а право в Софийския държавен университет. Като син на убит от Народния съд няма право да практикува професията си и се отдава на страстта си от студентските години – литературата. Цончо Родев е автор на редица исторически романи и повести, сред най-крупните от които са трилогията за Сливен: „Тътени” (1980), „Бурята” (1986), „И стана ден” (1998); „Черният конник” (1966), „Съкровището на Лизимах” (разкази и новели, 1966), „Изпитание” (роман, 1968), „Наричаха ме Желязната ръка” (1971), „Светослав Тертер” (биографична повест, 1971), „Човекът без сянка” (1976), „Мечът на непримиримите” (1981 ), „Отмъстителят” (разкази, 1983), „Двама против ада” (1986), „Пиратът (С черен лъв на мачтата)” (1994). Почетен гражданин на Провадия и Сливен. Носител на наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов”, на краеведската награда „Д-р Иван Селимински”, на почетен знак „3а граждански принос” (2006).