Мечът на непримиримите

Чрез романа „Мечът на непримиримите“ Цончо Родев разкрива живота на българите през XII век, малко преди падането на византийското господство, продължило почти 200 години. Преди бунтът на Асеневци да успее, има няколко неуспешни въстания, както и безчет стълкновения, от които става ясно, че българите не са преставали да се борят за свободата си.

В романа „Мечът на непримиримите“ е засегнат един интересен и малко познат период от българската история – животът на българите малко преди падането на византийското господство и въстанието на Асеневци. Разказът за тези съдбовни моменти могат да обогатят историческите познания на всеки от нас, защото вниманието е насочено към образи от нашето минало, за които „учебният материал“ е силно съкратен. Преди бунтът на Асеневци да успее, има няколко неуспешни въстания, както и безчет стълкновения, от които става ясно, че българите не са преставали да се борят за свободата си.

Византийската империя е вече отслабена от непрекъснатите външни и вътрешни конфликти и от това се възползват новите вълни от хора, прииждащи от необятната Азия. Такива са печенегите, населили територии около Дунава и части от Добруджа.

Сеслав е млад воин, реално съществувала личност, който успява да стане главатар сред печенегите и чрез тях той се опитва да освободи България. Успява да се обгради от верни другари, но и да се сдобие с неособено верни съюзници и откровени врагове.

Самият автор разказва изключително интересно за работата си по тази книга: „Зарових се задълго из библиотеките и усилията ми бяха възнаградени – чрез трудовете на видни наши учени, сега покойници, професорите Златарски, Мутафчиев, Я. Тодоров и др. – пред мен, макар и все още смътно, се очертаха и неподозирани славни страници от нашето по-далечно минало, и исполинската фигура на Сеслав, и пътят, извървян от него…

Моите търсения ме отведоха до дома на проф. Василка Тъпкова-Заимова – най-последният и вероятно най-компетентният изследовател на историческите събития, които ме интересуваха. Проф. Тъпкова отзивчиво ми предостави собствените си трудове върху темата, а същевременно ми набеляза километричен списък на други, чужди, че дори и любезно се съгласи да ми бъде водач в моите лични проучвания на Сеславовата личност, на неговите спътници и врагове, на времето му. Оказа се, че за драматичните събития, в които Сеслав е бил една от централните фигури, съществува пребогата литература – в пожълтелите пергаменти на древните хроники и в научните трудове на български, руски, румънски, чешки, френски, английски, немски и пр., и пр. историци.

От тях аз научих за онова чудно, едва ли не невероятно явление, което в книгата нарекох Страната без закони. А тя, Страната без закони, наистина е съществувала: „В големите и богати градове по Дунава – пише, например, проф. Петър Мутафчиев за тези странни години – гъмжало от варвари. Освен основното българско население, в тях са били настанени още руси, може би алани, а свръх това отпръски от печенеги и узи. Това било едно население от хора, на които войната била занаят, авантюристи от различни раси и езици.“

На този фон писателят Цончо Родев създава образа на Сеслав. „Четях аз, поглъщах страница след страница и том след том и постепенно пред мене се възправяше – все по-ярък и все по-привлекателен – онзи нявгашен българин, когото народът спомня и до днес чрез имената на две тъй отдалечени села в България“. Онова, което летописи и съвременни проучвания премълчават, авторът умело и талантливо допълва с логика, сравнение и въображение.“

Издателска къща „Знаци“ е предприела стъпки – в навечерието на 100-годишнината на Цончо Родев (2026 г.) да преиздаде този и други от романите му, за да могат младите хора да четат за Сеслав и други славни герои и да се почувстват горди потомци на българи, които не са скланяли глава „във време на робство и кървави изпитания“.