Сняг над годините • Тринадесет етюда, пролог – епилог и петнадесет рисунки от Величко Минеков

Французите казвали: "Паметта има добър вкус". Или нещо подобно.

Май, че е тъй. Някои твърдят, че ние с успех забравяме всичко грозно, което ни заобикаля и в което сме взели някакво участие. А разкажем ли го като спомен, виждаме се добри, твърде добри и доброжелателни.

Други твърдят, че няма защо да помнят подробностите - важното е да съхраниш най-важното, но кое ли пък е най-важното?

Трети казват, че паметта имала благородното свойство да запази само това, което дразни приятно нашето самолюбие...

Мога да продължа и да се питам отново всъщност в какво се състои добрият вкус на паметта?

Защото спомените, надиплени в разума ни, са ужасяващо бездънни кладенци...