Човешки гари

Сборник с проза от Богомил Нонев.

***

„Авторите на тълковни речници установяват, че словото „гара" е френско. Това е тъй. Сочи се, че „гара" се наричала по-голяма железопътна спирка, сградата, където се намират службите по транспорта, но „гара" се нарича твърде често и селището, разположено редом с нея. И толкова. Вярно е, че в речника на Найден Геров няма и това. Пък е издаден в 1894-1901 г. В „Лapyc" от 1956 г. научаваме, че има и нови, разширени тълкувания на словото „gare": „аерогара", „морска гара"... Няма словосъчетанието - „човешка гара". А тъй съм нарекъл тази книга. Защото хората също имат своите спирки. И гари. Те се срещат, разговарят, обикват се или се смразяват, сближават се или се раздалечават по железопътни, морски, самолетни гари, но и по конгресни зали, хотели, площади, ресторанти, кръчми и къде ли не? Тъй че, моля, приемете едно по-обобщено понятие - „ човешки гари". Те са навсякъде: около нас и в нас... Все някъде спираме...”

- из предговора

„Започнахме в неповторимата младежка литературна среда на сп. „Ученически подем" и „Звън", два кръга, които преливаха непрекъснато. Попаднах там сред големите, оформили се вече като личности, творчески и хуманистични амбиции, ярки творчески индивидуалности: Емил Манов, Михаил Величков, Валери Петров, двамата Богомиловци - Нонев и Райнов, Сашо Геров, Сашо Вутов (по-късно - Вутимски), Весела Василева, Антон Куманов, Найден Петков (по онова време прелестният човек пишеше и стихове!) В двата кръга имаше и ярки спътници и спътнички,които животът или техният собствен избор отклони от литературата, а нас обвърза завинаги...”

- Невена Стефанова,

18 февруари 1995