Световъртежи в юридическото мислене. За генеративния потенциал на взаимодействието между литературата и правото

Настоящото монографично изследване си поставя за цел да осъществи опит за разкриване на потенциала на литературата при осмислянето и прилагането на правото. Чрез анализа на юридическите проблеми, които поставят различни художествени произведения, сред които „Орестия“ на Есхил, „Филоктет“ на Софокъл, „Венецианският търговец“ на Шекспир, „Чужденецът“ на Алберт Камю, „Авария“ на Фридрих Дюренмат и др., се търси постигането на една теория, осъзнаваща своите фикционални и семиотични измерения, без да превръща самата себе си в притча. В настоящото изложение търсеното друго е другото на онова право, което е свикнало да мисли за себе си като окончателен и фиксиран източник на истина, т.е. като нещо, което трябва да бъде ясно и непоколебимо.

***

Проф. д.н. Стоян Ставру е ръководител на секция „Етически изследвания“ в Института по философия и социология към Българската академия на науките. Той завършва висше образование в Юридическия факултет на Софийския университет през 2002 г., където впоследствие придобива и образователна степен „магистър по социална и юридическа психология“ (2010). Доктор е по право (2009) и по философия (2015) отново в СУ „Св. Климент Охридски“.

Стоян Ставру е преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и в СУ „Св. Климент Охридски“. Основател и главен редактор на научното електронно издание „Предизвикай правото!“ (2010 - досега), главен редактор на експертната правна система „ЛЕКСЕБРА“ (2021 - досега), както и научен редактор на поредицата от научни монографии „Предизвикай правото!“ (2015 - досега) и на поредицата от сборници със съдебна практика „Предизвикай: съдебната практика!“ (2018 - 2022).

Основните му изследователски интереси са в областта на вещното и гражданското право, медицинското право, биоетиката и биоправото, етиката и технологиите, както и взаимодействието между понятията за етика, собственост и климат. Автор е на десетки научни студии и статии, както и на книгите: „Въпроси но българското вещно право“ (2008, 2010), „Човешкото тяло като предмет на вещни права“ (2008), „Биоправо. Видения в Кутията на Пандора. Книга първа и Книга втора“ (2013), „Лекарската грешка“ (2015), „Вещи в природно състояние: собственост и отговорност за вреди в контекста на чл. 50 ЗЗД“ (2020), „Морални измерения на собствеността (Към обосноваването на една „проприетарна“ екология)“ (2021), „Отвъд боклука“ (2024) и др. Активно работи за изграждането на обществена и научна чувствителност към проблемите на биоетиката, биоправото и етико-юридическите регулации на човешкото тяло.