Наказателният процес в романите на Фьодор Достоевски. Съдът и неговите литературни двойници

Наказателният процес е вълнувал, вълнува и най-вероятно ще продължава да вълнува въображението на хората. Въпреки опитите на наказателнопроцесуалната теория да опише с правилата на формалната логика механизмите, чрез които интуицията на съдията въздейства върху неговото крайно решение по отношение на въпросите за престъплението и виновността, естеството на това въздействие не може да бъде разбрано и прието, без да се използва отново самата интуиция като начин за постигане на собственото си саморазбиране. Подобна задача може да бъде възложена на една „литературна“ теория на наказателния процес. Макар и във фокуса на настоящата монография да са романите на Фьодор Достоевски, в хода на техния „юридически“ прочит са направени множество позовавания и паралелни анализи и на редица други художествени произведения, чиито автори са Лев Толстой („Кройцерова соната“ и „Възкресение“), Франц Кафка („В наказателната колония“ и „Процесът“), Владимир Набоков („Покана за екзекуция“, „Лолита“ и „Виж арлекините!“) и Албер Камю („Пропадане“). Книгата се обръща към всички юристи, които обичат да четат литература, към всички читатели на литература, които се интересуват от право, както и към всеки, който е любопитен да разбере как литературата въздейства върху теорията и практиките на наказателния процес. Като осъзнава, че адресира едно специфично и рядко посещавано изследователско поле, авторът на монографията запазва надеждата си, че написаното ще развълнува повече читатели, като допринесе не само за нарастване на тяхното удоволствие при четенето на художествена литература, но и за увеличаването на критическата им способност при оценката на правните проблеми в наказателния процес.

***

Съдържание

Увод

Предговор

Евтифон

Дионис

1.Божи съд

Заседател

Ордалии

Власт

Самопризнания

Държавно обвинение

2.Престъпление и наказание

Следовател

Изповеди

Съвест

Улики

Мъртъв дом

3.Дневник на писателя

Адвокат

Дела

Анализ

Самоубийства

Последен съд

4.Братя Карамазови

Дами

Ръкопляскания

Юношество

Чудаци

Покана за екзекуция

Следговор

Желания

Пропадане

Резюмета на български и на английски език

Списък на анализираните литературни произведения

Литература

***

Проф. д.н. Стоян Ставру е ръководител на секция „Етически изследвания“ в Института по философия и социология към Българската академия на науките. Той завършва висше образование в Юридическия факултет на Софийския университет през 2002 г., където впоследствие придобива и образователна степен „магистър по социална и юридическа психология“ (2010). Доктор е по право (2009) и по философия (2015) отново в СУ „Св. Климент Охридски“, и е преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, и в СУ „Св. Климент Охридски“.

Основните му изследователски интереси са в областта на вещното и гражданското право, медицинското право, биоетиката и биоправото, етиката и технологиите, както и взаимодействието между понятията за етика, собственост и климат. Автор е на десетки научни студии и статии, както и на книги, сред които „Въпроси но българското вещно право“ (2008, 2010), „Човешкото тяло като предмет на вещни права“ (2008), „Биоправо. Видения в Кутията на Пандора. Книга първа и Книга втора“ (2013), „Лекарската грешка“ (2015), „Вещи в природно състояние: собственост и отговорност за вреди в контекста на чл. 50 ЗЗД“ (2020), „Морални измерения на собствеността (Към обосноваването на една „проприетарна“ екология)“ (2021), „Отвъд боклука“ (2024), „Световъртежи в юридическото мислене“ (2024) и др.