Машина. Стихотворения и поеми

Събудих се от шум...

Небесата ли гърмяха?

Или ехтенето извираше дълбоко от земята?

Растеше то и блъскаше главата ми...

Бях сънен още, но рабрах -

работниците мургави по чистотата

претърсваха корема на града.

В машината за смет бумтяха

кутии от консерви, стъклени шишета и стъкла,

илюзии с излъскани подметки, стари вестници...

И всякакви огризки от нощта

Шумът растеше,

а мисълта ми бавно идваше на себе си...

Изплуваха места, където бях завеждан от съдбата.

Сънят се смесваше с реалността

(а казват, че Морфей не съществувал);

дочувах думи, смях сред музика

и музика сред ругатни.

И виждах образите на приятели, на хитреци,

очите на жени, решили да с еизповядат,

и сянката на Ерос как над тях кръжи;

подробности от дългото меню...

И чувах подранилите клошари

как притичват машината да изпреварят,

ръцете им да ровят - тънките ръце на бедността.

- из стихотворението МАШИНА

***

Йордан Атанасов е роден на 25 януари 1943 г. в гр. Брауншвайг - Германия. Завършва Икономическия институт „Карл Маркс” в София и журналистика в СУ „Св.Климент Охридски”. Живее и работи в Стара Загора. Първата му книга „Токов удар” излиза през 1988 г. в издателство Профиздат - София. След промените издава още 16 стихосбирки, един роман - „Хамовото семе” (две издания 2011 и 2017) и една книга с разкази, новели и пътеписи „Пясъчни видения” - 2014 г. Неговите книги „Необясним захлас” - стихотворения и поеми, 2018 г., „Срички за врабец” - хайку, 2019 г., „Пазител на вечност” - стихотворения, 2021 г. и „Машина” - поезия, 2023 г., излизат с подкрепата на Министерството на културата, след конкурси в сесиите „Помощ за книгата” и „Творчески проекти”. Йордан Атанасов е съставител и издател на две поетични литературни антологии за Стара Загора и една за село Драганово, Великотърновско. Носител е на литературната награда „Николай Лилиев” на Община Стара Загора, на плакет и грамота на Областния управител за творческата и културната си дейност, както и грамота и плакет на Съюза на българските писатели по повод 75-годишнината си и 25-годишнината на издавания от него вестник „Литературен глас”, подкрепян от Народно читалище „Даскал Петър Иванов 1988”. Член е на СБП и СБЖ. Превеждан е на френски, немски, гръцки, руски, унгарски и испански език.